Лентата "Мед" на турския режисьор Семих Капланоглу спечели голямата награда "Златната мечка" на кинофестивала Берлинале. На фона на един посредствен конкурс филмът беше един от петте най-добри. Така се продължава традицията от миналата година. На предишните фестивали награди получаваха най-вече продукции на малко известни кинонации и на режисьори, които бяха напълно непознати в света на киното. Турският режисьор Семих Капланоглу не е непознат, името му представя силното развитие на киноизкуството в Турция през последните години.

Останалите отличени на тазгодишното Берлинале също бяха добре подбрани от журито с председател Вернер Херцог. "Сребърната мечка" за режисьора Роман Полански е напълно заслужена. Филмът му "Писател в сянка" е конвенционален, но е така майсторски инсцениран и изигран, че ускорява безспорно пулса на всеки киноман.

Не всичко беше блестящо

Наградените не могат да компенсират ниското ниво на показаните на фестивала продукции. А това, за съжаление, е наблюдаващата се през последните години тенденция, която през 2010 беше продължена. Конкурсът трябва спешно да бъде реформиран.

Неоспоримо доказателство за това е, че големите режисьори и най-добрите филми отиват в Кан. Педро Алмодовар, Ларс фон Трир, Куентин Тарантино - всички те предпочитат да покажат най-новите си творби в Кан вместо в Берлин.

Тук някои могат да представят контрааргумента, че Берлин има друг фокус, че на Берлиналето погледите са насочени към религиите, че на фестивала се откриват непознати до момента режисьори. Тези аргументи не биха могли да бъдат оборени, ако твърденията намираха израз в качествени продукции. Но онова, което отчасти можеше да се види тази година, не отговаряше на нивото, към което се стреми междунардният филмов фестивал.

Как ситуацията би могла да се подобри?

Берлиналето е разбито на всевъзможни програмни секции, подрубрики и съпровождащи мероприятия. Ако организаторите се концентрират малко повече върху качеството, намалят броя на безбройните специални прожекции и покажат само най-доброто, това би било от полза на фестивала. А Берлиналето би могло все още да бъде фестивал на публиката. Берлинската публика препълва залите за всяка прожекция, казват организаторите. Но лошо ли ще е, ако просто бъдат показвани по-малко филми повече пъти? Не. Така че: смело напред с по-малко, но качествени продукции.

Автор: Й. Кюртен, Й. Йорданова/Редактор: Е. Видински