Правозащитни организации като Амнести интернешънъл и Хюман райтс уоч не веднъж са критикували германското правителство. Ето, че сега към Берлин отново се отправят упреци. Този път поводът е проверката на Комисията на ООН срещу изтезанията. Тази проверка се извършва редовно спрямо 146-те държави, подписали конвенцията срещу изтезанията, която съществува от края на 1984 година. От 4 ноември комисията се захваща и с Германия.

Не особено приятните съюзници на Германия

Правозащитните организации обвиняват Германия в това, че в рамките на борбата срещу тероризма страната си сътрудничи с държави, в които изтезанията са на дневен ред. Например Узбекистан, Сирия и Пакистан.

Документиран е например случаят с узбекистанеца Шерали Азизов. Той бил заподозрян като съучастник в подготвяни от ислямистка групировка атентати в Германия. През 2008 година Азизов бил разпитан от представители на германската служба за борба срещу престъпността и германската прокуратура. Разпитът бил проведен в затвор в Узбекистан. От Амнести интернешънъл не веднъж са предупреждавали за изтезанията в затворите в тази страна. През ноември 2010-та година 34-годишният Азизов умира при неизяснени обстоятелства в затвора в Ташкент. Ето защо правозащитни организации настояват за това Германия да се включи в изясняване на случая и да се откаже от разпити в затвори на държави, които използват изтезания за извличане на информация.

Амнести интернешънъл и Хюман райтс уоч критикуват и информационното затъмнение, в което предпочитат да работят някои германски служби. В резултат на това, твърдят те, и до днес не може да се изясни съучастието на германски тайни агенти и представители на правителствени институции в извършвани от ЦРУ отвличания и изтезания на заподозрени в тероризъм лица.

Германското правителство мълчи

За пример са дадени известните вече случаи с германския гражданин Кхалед Ел Масри и турския гражданин Мурат Курназ, живеещ в Бремен. И двамата бяха отвлечени от ЦРУ и години наред изтезавани. Германското външно разузнаване призна, че негови служители са разпитвали двамата затворници в чужбина. Само че тези случаи така и не можаха да бъдат разяснени заради засекретяването им от страна на германското правителство.

Впрочем още през лятото на 2009 година германският Конституционен съд отправи остри критики към правителството. Само че и досега политически последици няма. Ето защо правозащитните организации се надяват, че комитетът на ООН срещу изтезанията ще окаже най-после натиск върху Германия, за да промени позицията й спрямо държави, в които мъченията над затворници са всекидневие.

Автор: А. Цумах, М. Липчева

Редактор: М. Илчева