Това беше най-важното предизборно обещание на Силвио Берлускони: че до няколко седмици ще изчисти Неапол от планините от смет. Миналата седмица той оповести тържествено края на извънредното положение в южната метрополия. Това разбира се се приема добре от сънародниците му. В действителност той не е изпълнил обещанието си, тъй като около Неапол все още се търкалят 10 000 тона боклуци, макар самият град да изглежда вече чист. Няма абсолютно никаква промяна в същинската причина за извънредното положение: докато в областта Кампания не бъдат разкрити капацитети за рециклиране на отпадъците, докато камората продължава да се угоява от боклукчийския бизнес и докато местните хора се бранят с всички средства против отварянето на нови сметища, много скоро вонята на отпадъците отново ще обгърне Неапол.

Политиката на Берлускони зависи от постигането на успех в Неапол

Мнозинството от италианците изнемогват под бремето на високи данъци, галопиращи цени и катастрофално положение на икономиката. Берлускони не е променил нищо от това, а управлява като цар почти само с укази. Той няма защо да се страхува от парламента, където разполага със солидно мнозинство.

Още по-нагло от преди той иззема пълномощия на правовата държава, за да се защити от съдебно преследване и да спаси кожата си. Той издейства имунитет за титулярите на най-високите постове в държавата - въпреки протестите на редица изтъкнати юристи. Берлускони не се стряска и от анемичната опозиция на Валтер Велтрони, който продължава да лавира между "конструктивния диалог" и пълния провал. Дори президентът Наполитано, който трябва да подписва всеки закон, резигнира явно пред мощта на Берлускони.

В Брюксел също са безсилни пред наглостта на италианския премиер. Само правозащитните организации се възмущават, че вътрешният министър Марони от Северната лига наложи взимането на отпечатъци от всички роми в Италия - както и онези малцина италианци, които все още помнят времето на фашизма.