Според представители на различни партии в страната Рачан, който почина на 63 години, е символ на демократичните процеси в Хърватия. Сегашният премиер Иво Санадер нарече политическия си опонент Рачан една от водещите фигури в хърватската политика. «Разпадането на Югославия и първите демократични избори в Хърватия са заслуга на Рачан», заяви Иво Санадер. Той припомни за това, че като председател на хърватската комунистическа партия Рачан се е противопоставил упорито на хегемониалните претенции на сръбския комунистически водач Милошевич, което в крайна сметка довежда до края на Югославия.

Ивица Рачан е роден през 1944-та година в нацистки лагер за интернирани жени в Саксония. По думите му той и майка му били спасени от германка, която им помогнала да напуснат лагера. Иначе рачен предпочита да не говори за произхода си. В училище, в комунистическа Югославия, се държи бунтарски – чете Джеймс Джойс, слуша Елвис, експеримчентира с марихуана и по-късно го признава публично, получайваки остри критики от страна на консервативно насторените хървати. Още на 17 години обаче Ивица рачан става член на комунистическата партия. 1974-та, само четири години след като завършва висшето си образование, става член на ЦК на хърватските комунисти, ат 1989-та година и техен председател.

В началото на 1990-та година Рачан напуска заедно със словенската делегация партийния конгрес в Белград, опълчавйки се по този начин на националистите, водени от югославския президент Милошевич. Това, както организираните отнего първи многопартийни избори в Хърватия, му носят признание от страна на сънародниците му. В тези избори обаче водените от него реформирали се комунисти губят. Социалдемократическата партия на Рачан е принудена да отстъпи пред националистите на Франьо Туджман. Едва през 2000-та година, сключвайки съюз с социаллибералите, Рачан успява да застане начело на страната. Според наблюдатели сформираното тогава правителство успява да изкара докрай мандата си само благодарение на политика Рачан, въпреки многобройните вътрешни проблеми вътре в петпартийната коалиция. Като най-големият успех на управлението му се смята приближаването на Хърватия към ЕС. След изборите през 2003-та година социалдемократите на Рачан са отново в опозиция на управляващите наследници на Туджман. Проектът ЕС обаче остава една от основните насоки, в които действа Рачан като водач на опозицията.

През март 2005-та година ЕС отлага началото на преговорите за членство на Хърватия. Причината: Загреб не е предал в изисквания срок ген. Анте Готовина, издирван за военнопрестъпления от Хагския трибунал. Бившият премиер и тогавашен водач на опозицията Ивица Рачан казва трезво на фона на разгорещените в страната емоции по повод на ЕС:

Ако Брюксел допуска грешки спрямо Хърватия, самата Хърватия не може да си позволи да греши. Ние имаме какво още да постигаме, имаме да разрешаваме проблеми, свързани с пътя ни към ЕС.

Имаме достатъчно работа, която трябва свършим толкова добре, че когато преговорите с ЕС започнат, надявам се скоро, те да бъдат по-качествени и по-бързи, казва Рачан.

Днес Хърватия има всички шансове да приключи бързо преговорите с ЕС, а социалдемокартите – да спечелят отново властта в страната. На втори юни те ще трябва да изберат наследник на починалия тази събота Ивица Рачан.