Който пътува с влак, има нужда от билет - дори когато е принуден да плаща за собствената си смърт. Звучи цинично, но отговаря на историческата истина. Защото Дойче Райхсбан - както се наричат държавните железници по времето на Третия Райх, са получавали пари за транспортирането на милиони евреи и всякакви други "непълноценни" индивиди към лагерите на смъртта.

Между 1941 и 1944 с "вагоните на смъртта" са били транспортирани близо три милиона души. Депортациите са ставали с най-примитивни товарни вагони, но пътуванията са били заплащани по тарифата за пътнически превози, трета класа. Деца между 4 и 10 години са пътували на половин цена, а децата под четири години са пътували безплатно - всички те към Треблинка, Аушвиц, Майданек и другите лагери на смъртта в Източна Европа.

Химлер - крупният фирмен клиент

Т.нар. "организирани групи" от по 400 души също са пътували на половин цена. Райхсбан е направил това щедро намаление лично на шефа на СС Хайнрих Химлер - като на "крупен фирмен клиент". В този случай Службата за сигурност на Райха е заплащала на железниците не по четири, а само по два пфенига на човек за километър. Формално парите са плащани от бюджета на Райха, но де факто той се е "обслужвал" финансово за сметка на конфискуваните средства на депортираните.

С други думи - за СС е било изгодно да депортира колкото се може повече хора наведнъж. И тъй като от 1942 година нататък газовите камери в концентрационните лагери са имали достатъчно капацитет да умъртвяват по поне 1000 души на ден, влаковите композиции на смъртта са ставали и все по-дълги. Голяма част от депортираните така и не са стигнали до въпросните лагери, защото са умрели още по пътя - от изтощение, глад, студ и болести. Оцелелите пък разказват, че и до днес помнят мъчителното усещане за неутолима жажда. Някои млади майки изхвърляли бебетата си от вагоните - с надеждата да ги спасят.

Историците са убедени, че голяма част от хилядите служители на Дойче Райхсбан са знаели за съдбата на депортираните, както и за наличието на концентрационните лагери, разположени винаги в близост до ЖП гари. Това е потвърдено от протоколите за разпит след края на войната. Срещу част от тези служители са повдигнати и обвинения, но до сериозни присъди така и не се стига.

Туристическите бюра: пътуване в отвъдното

Основният виновник за ролята на Дойче Райхсбан по времето на Холокоста е Алберт Ганценмюлер - инженер по образование и висш служител на железопътната администрация, който не крие националсоциалистическите си убеждения. След 1945 година Ганценмюлер потъва в неизвестност. Впоследствие става ясно, че в продължение на 10 години е работил като експерт по железопътно дело в Аржентина. През 1955 година той се завръща в Германия и дори прави опит по съдебен начин да си издейства пенсия като държавен секретар или назначение като държавен служител, но се проваля. През 1957 година срещу него е заведено следствие, което обаче завършва без реален резултат. Ганценмюлер умира през 1996 - на 91 години.

Дойче Райхсбан обаче далеч не е единствената институция, печелила добри пари от масовото изтребление на хора по времето на Третия райх. Тъй като влаковите композиции с депортирани пристигали от цяла Европа, пресичайки различни граници, Дойче Райхсбан формално не са имали правото да издават билети за превоза. В много от случаите тази задача са поемали различни туристически бюра - сред които е и най-голямото и известно по онова време - Средноевропейското туристическо бюро (MER). За посредническите му услуги по издаването на билети то е получавало между 2% и 7% от стойността на билета. И то не само за транспортите към лагерите на смъртта, но и за придвижването на милиони принудителни работници от цяла Европа към Германия.

АГ, ДПА, ВО, ДФП, Б. Узунова/Редактор: М. Илчева