"Гледай да не настъпиш някой ръждив пирон, че ще хванеш тетанус" - този добронамерен съвет сигурно е бил произнасян десетки милиони пъти от загрижени баби и майки по цял свят. Само дето добра воля има, но няма истина. Болестта тетанус се предава единствено от бактерията Clostridium Tetani, която пък се подвизава в дебелото черво на тревопасни животни. С изпражненията им тази бактерия попада навън, тъй че опасност от тетанус съществува единствено, ако изпражненията влязат в досег с въпросния пирон или тел. Иначе от самата ръжда тетанус не се хваща.

Къде се пие най-много бира?

Коя е германската столица на бирата? Мюнхен, разбира се, ще кажете веднага - особено по времето на бирените празници Октоберфест. И ще сбъркате. Защото най-много бира се вари в Дортмунд - над 6 хектолитра годишно, докато мюнхенските пивовари успяват да извадят на пазара едва 5,5 хектолитра. Това прави Дортмунд не само германска, но и европейска столица на бирата. За тази титла претендира и Прага, доколкото според последните проучвания тъкмо чехите пият най-много бира - по 160 литра годишно на глава от населението. Едва на второ място са германците със 116 литра, следвани от австрийци, ирландци и англичани.

Футболът - пролетарски спорт?

По произход футболът не е пролетарски спорт, както се смята. Когато към края на 19-и век от Англия той навлиза в континентална Европа, футбол играят най-вече чиновници, инженери, техници, докато работниците се общо-взето нежелани във футболните клубове - точно както е сега с голфа, а преди години с тениса. Футболните клубове, първоначално в Англия, а после и на континента, възникват като отбори към колежи, към професионални или браншови сдружения - например на юристи, офицери, високопоставени държавни служители и пр. В Германия долните съсловия и работниците са допуснати до футболните терени едва около 1910 година.

Една от заблудите за Айнщайн

Ако и вие мислите, че Алберт Айнщайн е получил Нобеловата награда за прочутата си Теория на относителността, не сте сами в заблудата си. Повечето хора не знаят, че през 1921 година великият физик получава наградата не за своята създадена 16 години по-рано теория, а за трудовете си в областта на фотоелектрическите ефекти. Освен това наградата му е връчена едва година по-късно, когато Айнщайн я получава заедно с голегата си Нилс Бор, награден през 1922 година.