Юстиниановата "Света София" е едно от най-прекресните архитектурни творения в света. Над 900 години тя е била църква, а след като 1453 османите превземат Константинопол, "Света София" е превърната в джамия. След това изминават още почти 500 години, през които тя функционира като джамия, преди 1934 г. "Света София" да бъде обявена за музей.

Напред към ...османското минало!

Отскоро в Турция се води дебат за превръщането на "Света София" отново в джамия. На 7 ноември 2013 година депутатът от опозиционната Партия на националистическото действие (ПНД) Юсуф Халакоглу внесе законопроект за отмяна на декрета от 24 ноември 1934 година, с който "Света София" е превърната в музей. Две седмици по-късно вицепремиерът Бюлент Арънч от Партията на справедливостта и развитието припомни на обществеността, че две други византийски църкви - "Света София" в Трабзон и "Света София" в Изник вече били превърнати в джамии и допълни: "Отправяме поглед към тази тъжна "Света София" и се молим на Бога, тя скоро да тържествува".

Изявлението на Арънч очевидно бе предназначено за широката публика и искаше да покаже, че правителството подкрепя предложението. Възможно е обаче това изявление да е само политическа маневра. Защото ПНД е в опозиция и може да манипулира общественото мнение без да се опасява от политически последици. Възможно е също така със законопроекта опозицията да иска да покаже, че се застъпва за исляма повече отколкото управляващите.

Превръщането на "Света София" отново в джамия би бил безразсъден и дързък акт, който ще предизвика съпротива в обществата и политическите кръгове на Запад, ще навреди на имиджа на Турция и ще навреди на туризма, коментира по този повод германският ФАЦ. На страниците му историкът Едем Елдем от Университета в Истанбул пише, че особено на фона на загрижеността от политиката на премиера Ердоган, неговото правителство трябва да избягва нова конфронтация със Запада.

Защо се случва всичко това?

Превръщането на "Света София" отново в джамия е възможност за премиера Ердоган, който от тази седмица вече е и кандидат за президентските избори наесен, да привлече гласовете на религиозно-консервативния турски електорат. Освен това идеята може да се разглежда и като проява на антикемализъм, тъй като обявяването на "Света София" за музей през 1934 г. е лична заслуга на Кемал Ататюрк. Тогава това се е тълкувало като знак за помирение с миналото и послание към бъдещето - за вярата в исляма, който повече не е застрашен от външни християнски врагове. За съжаление турските ислямисти, подкрепяни от част от управляващата партия, не споделят нито една от тези представи, коментира по-нататък ФАЦ. Те възприемат светската република на Ататюрк като нападение срещу османското наследство.

За повечето историци политическият аспект на спора е по-маловажен от историческите измерения на конфликта. Защото в случая със "Света София" става дума за оценка на историята, наследството и идентичността на Турция. След военния преврат от 1980 година и неолиберализма на Тургут Йозал, "турско-ислямският синтез" привлича все по-голяма част от турското население. Защото той хвърля мост между националната и религиозна идентичност, отричаща кемализма. Възходът му започна още в началото на 50-те години, постепенно набираше скорост през годините, за да достигне днес своя апогей.

Точно в това се състои и драмата на историческото наследство на Турция: то няма никакво значение докато не пасне напълно на новия прочит на историята за пълното сливане между Османската империя и съвременната турска държава. И "Света София" има значение само тогава, когато бъде възприемана като османски, а по този начин и турски, трофей и символ на почти 600-годишното османско господство над града. Затова византийското наследство бива изтласквано на заден план и обявявано за второстепенно, чуждо, дори излишно.