16 октомври 1813 година е мрачен и студен есенен ден. Когато към 9 часа сутринта мъглата се вдига, проехтяват три изстрела, които възвестяват началото на битката край Лайпциг. В нея един срещу друг се изправят общо 600 хиляди войници - невиждана военна сила за онова време. От едната страна е армията на Наполеон и неговите съюзници, от другата са войските на Великобритания, Австрия, Прусия, Русия и Швеция.

Четири дни по-късно - на 19 октомври, пруският генерал Аугуст фон Гнайзенау пише в писмо до съпругата си Отилие следното: "Такова нещо светът не е виждал от хилядолетия. Телата на убитите и осакатените са пръснати навсякъде".

Никога преди това не е имало толкова кръвопролитна битка. Жертвите са над 120 хиляди - тоест, всеки пети участник в сражението. Йохан Кристиан Райл, един от най-значимите медици по онова време, пише следното за ситуацията в лазаретите: "Приключвам доклада си с описание на грозната, нечовешка гледка, на която бях принуден да стана свидетел. Видях планини от мъртви тела - телата на моите сънародници, върху които бяха накацали гладни гарвани. Така ли се отнасяме с тленните останки на героите, паднали в името на Отечеството?!", пише медикът. Самият Райл умира само месец по-късно - той е една от хилядите жертви на избухналата по това време епидемия от тиф.

Началото на края на Наполеон

Четири дни след началото на Битката на народите армията на Наполеон е сразена. Това поражение поставя началото на края на неговото господство в Европа. Огромният брой на жертвите кара европейските владетели да си обещаят, че занапред ще търсят решение на конфликтите на масата за преговори. "Шокирани от размерите на щетите, европейците за първи път си дават сметка, че трябва да има и други начини за решаване на конфликтите", казва германският историк Щефен Позер, директор на Мемориала на Битката на народите.

Свиканият през септември 1814 г. Виенски конгрес е израз на това ново мислене. На него в продължение на 10 месеца (до юни 1815 година) представители от цяла Европа чертаят границите на Стария континент след краха на Наполеон. Равновесието на петте европейски сили - Великобритания, Франция, Прусия, Австрия и Русия - е отново възстановено, а европейските монарси го използват, за да задушат либералните течения и да погребат някои от демократичните завоевания от времето на Наполеон. Въпреки всичките си недостатъци, Виенският конгрес постига и нещо положително: той осигурява на Европа почти 40-годишен мир.

Митовете

Докато в Германия на събитията от октомври 1813 се придава огромно значение, в останалите страни-победителки нещата изглеждат другояче. Да вземем за пример Русия: макар в битката край Лайпциг да загиват близо 22 хиляди руски войници, победата над френските войски през 1812 година е за Русия много по-важна от Битката на народите. И в Австрия тази битка не се третира като някакво особено значимо събитие. За разлика от Германия, където темата е силно митологизирана, казва Сабине Еберт, авторка на исторически роман за битката край Лайпциг. "Много хора гледат на събитията от есента на 1813 като на един вид освободителна война - ера, в която европейските народи се надигат срещу окупаторите си и се борят за реформи и прогрес", казва историчката, но добавя, че не избавлението от френските окупатори е било основният замисъл на европейските владетели: "За тях всичко се е свеждало до собствената им власт", казва Еберт.

Друг мит, свързан със събитията от есента на 1813, е, че Битката на народите поставя началото на новата германска нация. Преди основаването на Германския райх през 1871 година Германия представлява нездрав съюз от отделни държави. Застъпниците на идеята за създаване на единнна германска държава използват войните срещу Наполеон за пропагандиране на собствените си политически цели. "Именно опитът за представяне на битката край Лайпциг като рождена дата на германската държава и нация обяснява защо в Германия придават на това събитие много по-голямо историческо значение, отколкото в останалата част на Европа", казва историкът Щефен Позер.

Но и без това митологизиране Битката на народите си остава събитие с изключителна важност за Стария континент, защото бележи преломен момент в европейската история. Както казва кметът на Лайпциг Буркхард Юнг: "Макар край Лайпциг Наполеон да е сразен, идеите на Френската революция, а именно - свобода, равенство и братство, си проправят път в цяла Европа".