На Пеер Щайнбрюк не му е никак лесно, макар всъщност той да е подходящият човек за подходящия момент: кандидатът за канцлер от Социалдемократическата партия е финансист и познава много добре състоянието на федералния бюджет; той бе финансов министър на Ангела Меркел по време на голямата коалиция, включваща консерватори и социалдемократи; сега пък иска да наследи поста на бившата си шефка. Дуелът между Меркел и Щайнбрюк обаче изглежда неравен - тя е смятана за ясен фаворит, той няма особени шансове. От проучванията се вижда, че Щайнбрюк изостава далеч зад канцлерката - и то още от номинирането си.

Причините за това са много. Меркел е на върха, държи здраво контрола над партията си, а доминира и на европейско равнище в решаването на проблемите с еврото и дълговете. Мнозинството германци я уважават и ѝ се възхищават за това. На този фон социалдемократите и Щайнбрюк почти нямат с какво да се изтъкнат. "Единственото, което правят социалдемократите сега, е да отправят критики", отбелязва политологът Кристоф Мос и допълва, че това е повече от недостатъчно за потенциалните избиратели. Освен това подобна тактика не се вписва в актуалната ситуация, тъй като "точно сега германците са много доволни". Избирателите предпочитат да разберат какво биха подобрили Щайнбрюк и неговата партия в случай на победа.

Ползата от Шрьодер

Щайнбрюк и социалдемократите все пак биха могли да се изтъкнат с нещо. Само че то е непопулярно - става въпрос за пакета от реформи "Агенда 2010" на Герхард Шрьодер, социалдемократическия предшественик на Ангела Меркел. Според експертите, именно "Агенда 2010" е фундаментът за днешните силни позиции на Германия на фона на международната дългова криза. Може и да звучи невероятно, но е факт: навремето именно социалдемократът Шрьодер оряза социалната държава, въпреки съпротивата, на която се натъкна в собствената си партия. Вноските за социалните осигуровки поскъпнаха, парите за безработни бяха намалени, а възрастовата граница за пенсиониране бе повишена. Накратко - държавата бе облекчена. Промените засегнаха в най-голяма степен електората на Социалдемократическата партия и на изборите много от нейните доскорошни привърженици просто си останаха у дома.

"Днес социалдемократите се измъчват от угризения на съвестта", смята историкът Едгар Волфрум. Проблемът, според него е, че самата партия се дистанцира от своите формални управленски успехи. Пеер Щайнбрюк беше и е поддръжник на тази реформа на социалната държава, която междувременно се приема като безалтернативна от всички партии. И Ангела Меркел днес печели от това, че Социалдемократическата партия се постара да укрепи държавата преди кризата.

Борбата за центъра

Що се отнася до предизборните платформи - там определено има различия. Социалдемократите искат да въведат минимално почасово заплащане от 8,50 евро, консерваторите са против. Социалдемократите искат да повишат данъците за богатите, докато ХДС и ХСС искат да намалят държавните дългове и да увеличат разходите, без да повишават данъците. Но дори и целите на двете големи партии да се различават, като цяло и двете се прицелват към политическия център на обществото.

"И тъй като всички партии всъщност искат да спечелят обществения център, се получава така, че различията между тях са минимални", коментира хамбургският пиар специалист Волфганг Райке. "Това, което днес вече го няма, е поляризацията", обобщава той.

Точно това е добре дошло за Меркел. Канцлерката бележи точки най-вече с последователността си - тя говори малко и рядко казва нещо изненадващо, не показва емоции и е пестелива на жестове. "Тя се държи нормално", така историкът Едгар Волфрум коментира поведението ѝ и пояснява: "Меркел не се самоизтъква, тя е "като другите", така че всеки може да се идентифицира с нея. Това е рецептата на нейния успех".

Негласуващите - най-силната партия?

Както изглежда засега, Ангела Меркел може да се препъне единствено заради коалиционните си партньори - свободните демократи. Не е напълно сигурно, че те ще преминат 5-процентната бариера за влизане в Бундестага. Ако това не им се удаде и ако социалдемократи и Зелени получат заедно по-добър резултат от Меркел и консерваторите, то ХДС и ХСС биха се оказали губещите на вечерта.

Парадоксалното е, че дори социалдемократите да не се представят добре, Щайнбрюк би могъл да стане канцлер, ако Зелената партия си запази високото доверие на избирателитеи вземе между 15 и 20 процента от гласовете. А ако либералите не минат 5-те процента и гласовете за сформиране на съюз между социалдемократи и Зелени не стигнат, тогава пак ще се стигне до голяма коалиция, съставена от консерватори и социалдемократи. Подобна коалиция не е особено популярна сред германците, но пък е много ефективна в законодателен план.

Опасенията от голяма коалиция са много по-малки, отколкото тези, свързани с избирателната активност. При последните парламентарни избори през 2009 година точно 30 на сто от избирателите решиха да не гласуват. А при местните избори броят на негласувалите достигна цели 40 процента. Ако преди се смяташе, че главно младите хора не се възползват от избирателните си права, междувременно стана ясно, че тази тенденция обхваща всички възрастови групи. И не е изключено да се стигне дотам, че на 22 септември за пръв път в историята на Федералната република негласуващите да се окажат най-силната партия.

Автор: Ф. Вагенер, Б. Михайлова/ Редактор: Б. Рачева