Европа не е добре. По този въпрос няма две мнения. Факт е обаче също така, че вече се проявяват първите пречистващи ефекти. Немислимото изведнъж навлиза в сферата на допустимото. Например това, че в обозримо време ЕС действително би могъл да се освободи от Великобритания, а и Великобритания би могла да се отърве от съюза. Колко мъки търпят от години двете страни!

Шифърът на злото

Едно от най-самоуверените обещания на бившия британски премиер Тони Блеър беше това, че той щял да въведе страната си в Европа. В действителност той изпълни обещанието си точно толкова, колкото и неговата прочута предшественичка Тачър и сегашният му наследник Камерън. Тачър, както Блеър и Камерън винаги са смятали Европа за "шифър на злото". Всеки от тези трима държавници обича да заема позата на политически борец, който с всички сили брани родния остров от катастрофа.

Но там, където нервите са опънати до скъсване, езикът става по-ясен. И това не бива да се смята за недостатък. Дори напротив. Френският президент Никола Саркози изсъска на британския премиер Дейвид Камерън, че по отношение на еврото той няма думата. Кавгата между двамата идва в момент, когато консервативният Камерън се бори със сепаратистките тенденции в собствената си партия. Сепаратизъм, който самият той разпали. Възмущението от Европа е единственото, което остана на Англия след края на съюзничеството със САЩ покрай атентатите от 11 септември и свършека на златното време на лондонската финансова индустрия.

Голямото пролетно почистване

Разбира се, една страна не може да бъде изключена от ЕС. Който обаче иска да си върви - да си върви по живо, по здраво. На Европа би й се отразило добре, ако Лондон прекрати вечното си страдание на пасивен член в клуба на 27-те - той или трябва да се включи най-сетне активно в съюза, или трябва да го напусне. Такава стъпка би била равнозначна на голямо пролетно почистване на картата на Европа.

Втори пример: Силвио Берлускони и Италия. През последните 20 години вече свикнахме с факта, че в редовни промеждутъци в Италия се провеждат избори, но накрая винаги управлява Берлускони. Единственото, което се променяше, беше неговото лице - ту набръчкано, ту изпънато. Сега обаче Меркел и Саркози с очи демонстрираха повече, отколкото решенията от многото им срещи на върха. На въпрос на журналисти дали биха се доверили на Берлускони, двамата отговориха посредством една забележителна пантомима - за радост на цялата пресконференция. Мимиката им казваше много повече от куп думи.

Един за всички

Оттогава насам - за първи път в шеметната си кариера - Берлускони трябва са опасява за своето регентство. На всички, които не разбират нищо от умопомрачителните цифри и объркващите спасителни мерки, това трябва да им въздейства като много важен сигнал - тази криза има действително голяма сила! Защото отстраняването на един правителствен шеф е много повече от просрочената победа на демокрацията над телекрацията на Берлускони - човека, който разбира управлението не като отговорност, а чисто и просто като защита от съдебни процеси срещу самия него.

За съжаление кризата взима и невинни жертви. Първата й политическа жертва се казва Ивета Радичова, доскорошен премиер на Словакия. Може да звучи малко пресилено, но в европейски категории тя е една героиня, мъченица, която пожертва властта си пред парламента в името на гласуването на спасителния чадър. Словакия не е Германия или Франция, но безкористната борба на Радичова показа, че в тези кризисни времена всички са важни - както големите, така и малките.