Вече се дискутира как може да стане това. Един възможен вариант е някой непознат депутат да отправи предизвикателство към Блеър и така да го разтърси, че – точно както стана навремето с Маргарет Тачър – министър-председателят да се види принуден да хвърли кърпата. Тъкмо така си представят левите неговия край, а приемникът би бил естествено Гордън Браун.

Този сценарий може да звучи убедително в ушите на привържениците му, но на практика той е доста фантасмагоричен. Вярно е, че критиката на левите срещу Блеър е съвсем явна – да не говорим за критиката в медиите. Но преустройството на кабинета му показва, че самият Блеър няма намерение да се отказва. В новото правителство влизат повече привърженици на финансовия министър Браун, отколкото имаше досега, но същевременно се укрепват и без това силните в съответствие с британската система позиции на премиера. Графикът на Блеър е ясен: той иска да изкара още четири години на Даунинг стрийт 10, да осъществи проекта си за реформи и тогава да се оттегли.

Поради силната критика Блеър е наистина разклатен, но не и нокаутиран. Блеър беше и остава най-големият политически талант на своето поколение. Той умее да направлява перфектно медиите и общественото мнение. Сега той ще трябва да пригоди тактиката си към променените условия. Той оповести, че ще се вслушва повече в съветите, че ще се съобразява повече със своето силно окастрено парламентарно мнозинство. Може да се очаква, че той ще започне да се дистанцира постепенно от досегашната си безкомпромисна иракска политика. Възможно е да предостави на парламента правото на вето върху бойните операции в чужбина.

Има известни признаци, че Блеър отново ще успее да се съвземе. Все пак Ирак не е най-важната тема за англичаните. Те очакват от него сега осъществяването на обещаните реформи в здравеопазването и образователната система. Проблемът обаче е, че предложенията на Блеър предизвикват съмнения в значителна част от Лейбъристката партия, тъй като предвиждат повече частна конкуренция в сферата на обществените услуги. Така че предстои голяма борба. По въпроса за евроконституцията премиерът обяви вече провеждането на референдум догодина; ако се съди по сегашните настроения в страната той няма да може да го спечели .

На този фон Гордън Браун, дългогодишният съперник и съратник, явно не бърза да сваля Блеър. Той сам ще рухне – убедени са хората на Браун. Докато се стигне обаче дотам Браун ще трябва да действа извънредно предпазливо, като не забравя да демонстрира лоялност. Той знае явно коя е най-вярната поука от историята: искаш ли да се покатериш на трона, не трябва да даваш вид на цареубиец.