заяви в края на миналата седмица британският министър-председател. Това беше отговор на често отправяния най-вече от Германия, Франция, Белгия и Люксембург укор, че Англия искала да пожертва постиженията на “европейския социален модел” в името на заблудата за всесилието на пазара. За Блеър това е злостна карикатура на успешната британска икономическа и трудова политика. Министърът на финансите Браун и външният министър Строу също неуморно повдигат въпроса за социалната полза от един европейски модел, позволяващ си 20 милиона безработни.

Блеър впрочем не премълча, че не е в състояние да предложи радикални нови рецепти за умножаването на европейското благосъстояние. Липсвала все така готовност “европейската воля за реформи” да бъде последвана от конкретни дела. Блеър и Браун знаят обаче, че отговорността за икономическите реформи е по същество в ръцете на правителствата на отделните страни. “Европа” би могла да съпътства този процес: от една страна, както бе решено през март, чрез редовно сравняване на отделните концепции; от друга – чрез по-нататъшното развитие на свободния от бариери вътрешноевропейски пазар.

Както в своята програмна реч пред Европарламента, сега Блеър отново подчерта, че в очите на гражданите проектът за европейското единение зависи от успеха в борбата за стопански растеж и срещу безработицата, но също така от противодействието на организираната престъпност и от умението за кризисно управление в международен план. Блеър смята, че причината за сегашния пристъп на слабост не се корени в съпротивата срещу евроконституцията като такава, израз на което бе нейният провал на референдумите във Франция и Нидерландия. Според логиката на британския премиер, ако общественият климат в Европа се промени благодарение на икономическите и политическите успехи, тогава и “конституцията ще се окаже проста работа”.

Тълкуването на Блеър подсказва, че не злорадство е преобладаващото чувство в Лондон след “не”-то казано от французи и нидерландци. Близки сътрудници на премиера твърдят дори, че ако догодина останалите страни-членки кажат “да” на евроконституцията, тогава и одобрението от страна на англичаните нямало да бъде илюзия. Освен това било чист “мит” твърдението, че той бил против една силна в политическо и социално отношение Европа, подчерта сега Блеър.

Като актуален председател на евросъюза британският премиер е под натиск сам да прояви отстъпчивост, за да противодейства на центробежните сили в общността. Впрочем той благоразумно призна, че желаната реформа на земеделската политика не е нещо, което може да се свърши за един ден. Блеър не каза нищо друго, тъй като много добре знае, че след гигантския провал в Брюксел миналия месец срещата на върха на ЕС в края на годината може да предложи на Ширак шанс да си го върне.