Светлана Алилуева, приела по-късно името Лана Питърс, напуска СССР през 1967 година. Всъщност тя заминава уж само с целта да погребе тленните останки на третия си съпруг в родината му Индия. Но след пристигането си в Делхи Алилуева се отправя към посолството на САЩ и поисква политическо убежище.

"Болна личност"

След кратък престой в Швейцария Алилуева отлита за САЩ, оставяйки двете си деца в Съветския съюз. На Запад бягството на Алилуева-Питърс се отбелязва като успешен пропагаднен удар в разгара на Студената война. След бягството й тогавашният съветски премиер Алексей Косигин я нарича "болна личност", която е "морално нестабилна".

Дъщерята на диктатора никога не се е възприемала единствено в ролята на дисидент. "Аз смених лагера - от марксистите се прехвърлих към капиталистите", казва Питърс в интервю през 2007 година. Но добавя, че личността й била много по-сложна и всъщност никога не е била разбрана.

Бащата - хладен параноик

В САЩ Алилуева се омъжва за архитекта Уилям Уесли Питърс и получава американско гражданство. Малко след пристигането й в САЩ излиза книгата "20 писма до един приятел", базирана на написаните й през 1963 г. спомени. В творбата, станала бестселър, тя описва баща си като "хладен и дистанциран параноик".

Питърс критикува политиката на Сталин, който е отговорен за смъртта на 30 милиона души. "Каквото и да направя или кажа, сянката на баща ми тегне над мен и аз оставам негова политзатворничка", казва тя.