"Хотели как лучше, но получилос как всегда!" Крилатата фраза на някогашния съветски ръководител Черномирдин има своя нестандартен превод в българската поговорка: "Преоблякъл се Илия, погледнал се - пак в тия". И двете се отнасят с пълна сила за всички досегашни опити за нов медиен закон в България. И двете издават цялата немощ, но в същото време и скритото задоволство от невъзможността да се промениш, от това да намъкнеш отпуснатото и оядено тяло на един пропит от корпоративни интереси закон в новата тясно скроена дреха на демократичните стандарти.

Брак по принуда

Творците на новия медиен закон имат поредния шанс да преобърнат нещата, ако успеят да променят съществуващия модел на обществени медии в България. Той е сбъркан по няколко причини и ги превръща съзнателно в държавни, а не в обществени институции.

В Германия, например, обществено-правните радио и телевизия имат задължения към обществото: да го информират всеобхватно с възможно най-широк спектър гледни точки. А това означава: качествени новини, добре подготвени журналистически разследвания, документални филми от цял свят, спортни състезания на живо и не на последно място - образователни програми. Колкото и надуто да звучи, целите им са в името на обществото - съхраняване на ценностната му система и развиване на интелектуалния му потенциал.

И точно защото изпълняват обществена, а не държавна, респективно правителствена поръчка, обществените медии са контролирани от създадени към тях органи, в които влизат представители на значими обществени организации, на религиозните общности и на политиката. И в Германия важи квотният прицип на представителство в тези органи, но за разлика от България квотите не са само политически, разпределени между парламент, президентство и правителство. В едно гражданско общество има и други институции, все пак...

Странно, че не този проблем за обществения контрол застана в центъра на все още неофицално стартиралата дискусия за новия медиен закон в България. Много по-важен се оказа въпросът дали БНТ и БНР могат да се обединят. Да, могат, сочи германският модел, но само ако се запази независимостта на редакциите и програмите една от друга и най-вече от политиката.

Новият стар лост на властта

Една от гаранциите за това е финансирането на обществено-правните медии. Задълженията, изпълнявани от тях по силата на обществената поръчка, струват пари, много пари! Вярно, в Англия парите за БиБиСи също идват от бюджета. Разликата между нея и България обаче може да бъде обяснена с онзи стар виц, в който попитали британския градинар защо е толкова свежа тревата му. "Нищо особено, отвърнал той, сееш и поливаш 200 години подред".

Точно затова навремето в младата германска федерална република се решава парите за обществено-правните медии да се събират от гражданите като такси за радио- и телевизионни приемници и в малка част - от реклама. Така обществената медия не виси на врата на държавния бюджет, определян от правителстото, но и то няма думата колко ще бъдат парите й тази година. Какъв лукс за журналистите и колко печално за онези, които продължават да гледат на обществено-правните медии като на лост на властта.

Автор: Маринела Липчева, Редактор: Александър Андреев