Коментар на Андреа Зайбел, в. "Ди Велт":

Живеем в действително необикновено време: богатите открито отправят искания към политиката да бъдат облагани с по-високи данъци. Това стори съвсем наскоро американският мултимилионер Уорън Бъфет, а и наскоро 16-тимата най-богати мениджъри и акционери във Франция оповестиха, че от благодарност искат да плащат повече на държавата си.

В Германия от години подобен призив отправя т. нар. Инициатива на заможните за споделяне на състоянието. Неотдавна седмичникът "Ди Цайт" откри четири много различни помежду си личности, които са за данък "богатство" като например германската поп-звезда Мариус-Мюлер Вестернхаген и милиардерът собственик на едноименната компания за каталожна търговия Михаел Ото.

Левицата и "капиталът"

По традиция исканията за по-висока максимална данъчна ставка или данък върху богатствата идват от политическата левица. Че мнозина с леви убеждения не признават силата на "капитала", както назовават инсинуаторски индустриалците, за благосъстоянието и напредъка на националната икономика, е колкото печално, толкова и факт. Перманентното им искане за нови данъци за богатите поради това служи не толкова на прехвалената справедливост, защото спреведливо би било освобождаването на средната класа от т.н. "студена прогресия". Не, мантрата за все по-широко разтварящата се ножица между  бедни и богати обслужва само един предразсъдък и подклажда завистта към "богатите".

Забележителен е фактът, че по време на кризата с дълговете на западните индустриални държави отделни предприемачи открито оповестяват пред обществото, че са час от него, че имат съвест и са готови да поемат отговорност, като с парите си биха желали да допринесат за намаляването на дълговете. Особено като се има предвид враждебното отношение към икономиката на широки кръгове в Германия. То отдавна вече е обзело и политиката, която си търси изкупителни жертви за кризата, предизвикана от самата нея.

По-добре дарения, отколкото данъци

Данъкът за богатите обаче е и си остава политика на символа. Защото такъв данък, разбира се, няма да реши проблема с огромните дългове на Германия. Освен това данъците никога не се събират с определено предназначение. Всичко се стича в голямата, черна дупка на държавата. А държавата вече повече от достатъчно е доказала, че лошо стопанисва бюджетните средства. Ясно ли е това на привържениците на данъка?

Ако богатите искат да сторят нещо повече за своето общество, то нека даряват и организират фондации, както винаги са правили великите американски предприемачи, като се започне с Карнеги и се завърши с Гейтс. Те никога не биха оставили на държавата задачи, които са дълбоко вкоренени в мисленето на гражданите и правилното им място са общините. Никой не би попречил на Ото или на Вестернхаген да даряват парите си за саниране на училища или за стимулирането на други проекти. Обществото печели от енергичното социално ангажиране на богатите повече, отколкото от увеличаването на правомощията на държавата да преразпределя.