Освен на Германия, Берлин е и световната столица на атеизма, гласи една популярна максима. През 2009 година движението „Про-рели” се опита да я обори, инициирайки референдум по въпроса за въвеждането на религиозно обучение в берлинските училища. Берлинчани гласуваха против – напълно очаквано в град, в който над 60% от населението не изповядва никаква религия. Така в германската столица вероучението остана извън класната стая.

Въпрос на избор

Берлин обаче е по-скоро изключение в Германия, където почти две трети от жителите са християни, разпределени почти по равно на католици и протестанти. Конституцията на страната определя религиозното обучение в държавните училища като част от редовния учебен план. Изключение правят Берлин, Бремен и Бранденбург. В останалите провинции предметът е задължителен, но учениците (или техните родители, ако детето е под 14 години) имат възможността да го заменят с Етика или Философия. По-малко свобода имат учащите в Бавария и Саарланд, където самостоятелното отписване от часовете по вероучение е възможно едва след навършване на пълнолетие.

Разликите между провинциите не свършват дотук. Макар в Бранденбург вероучението да не е част от учебната програма, идеологически неутралният предмет „Начин на живот – Етика – Религиозни изследвания” е задължителен за всички. Идеята му е да даде знания за традициите на философската етика, за различните вярвания и религии, ценности и начини на живот. Подобен предмет има и в Долна Саксония – „Ценности и норми”. В провинцията обаче вероучението е задължително, а „Ценности и норми” е предвиден за учениците, които не изповядват определена религия.

Безопасният ислям

Вероучението в Германия се концентрира най-вече върху протестантсвото, католицизма и юдаизма, като съответните религиозни организации съдействат на местните власти при подготовката на учителите. В някои провинции се предлагат и часове по източно православие. Въпросът с исляма обаче е далеч по-спорен. Макар в страната мюсюлманите да са втората по численост религиозна група след християните, много от тях не са членове на големи религиозни организации, с които провинциите могат да организират вероучението.

Извънучилищните обучения, които все пак се предлагат, биват подозирани в разпространяването на анти-конституционни идеи. Точно поради тази причина е нужно въвеждането на ислямско обучение в обществените училища, твърдят привържениците на този план. Според тях в контролираната училищна среда такъв предмет би бил много по-безопасен, отколкото в така наречените "Училища на Корана". Часовете по ислям биха се отразили положително и на усилията за интеграция, е убедена министърката на образованието Анете Шаван. Тя е на мнение, че "мюсюлманите не бива да крият религията си".