Коментар на Любослава Русева:

Покойният президент на Туркменистан Сапармурад Ниязов, самопровъзгласил се за Туркменбаши, т.е. за Баща на туркмените, беше обявил извън закона всички инфекциозни заболявания, в този число холерата и СПИН-а. Под възбрана попадна и самото им споменаване, а престъпилите заповедите му изтърпяваха разнообразни наказания, сред които 36-километров маратон из пустинята Каракум.

Преди Сапармурад Ниязов едно негово подобие - генерал Иди Амин Дада Умей, което управлява Уганда в продължение на осем години, се самообяви за "Негово превъзходителство пожизнения президент фелдмаршал хаджи доктор Иди Амин Дада, властелин на всички земни животни и всички морски риби“. Първата му забрана падна върху болестта сифилис, от която, както се оказа впоследствие, самият той страдал от малък.

Да те запържат с панировка

Още по-преди Туркменбаши и Иди Амин, някогашният президент на Боливия Андрес де Санта Крус започнал да се представя за "Велик гражданин, Възродител, Върховен главнокомандващ, Бригаден генерал, Велик маршал и миротворец." Това станало, след като в ухото му влязъл щурец и той получавал толкова силни главоболия, че когато веднъж се появил пред „народа си“ в парадна униформа, обсипана с ордени чак до чорапите, категорично забранил мигрената.

Разбира се, холерата, сифилисът и главоболието не изчезнали. И всъщност единственият, който успял да приложи забраната си на практика, бил императорът на Централноафриканската република Жан-Бедел Бокаса. Той издал Указ срещу глада, в резултат на което всички престъпили го или умирали от естествено недохранване, или попадали на императорската трапеза, запържени с панировка, печени на скара и под формата на чеверме...

„Първобитният човек смятал, че ако си затвори очите пред опасността, тя мигновено изчезва“ - твърди американският психолог Марк Стивънс. Затова, според него, колкото си по-примитивен, толкова повече нараства вероятността да затвориш очи пред неприятното, а колкото повече си овластен, толкова по-голяма става илюзията, че можеш да нареждаш и на останалите да затворят очи. Стивънс нарича това „Ефектът Бам!” и го описва като съвсем проста автотерапия:

Бамването като начин на живот

Представяте си нещо, което Ви е раздразнило, ядосало, вбесило. Броите до три и високо извиквате на глас „Бам!”, като се опитвате да взривите негативния образ в съзнанието си. Или:

Изпитвате чувство било за вина, било за безпомощност. Този път обаче си представяте някого, който Ви е много неприятен. Пак броите до три и високо извиквате на глас „Бам!”, като прехвърляте вината и безпомощността си на противния образ, изплувал в съзнанието Ви. Или:

В очите на околните искате да изглеждате различен от това, което сте. По-мъжествен, да речем, и с челичен характер, който не се огъва под напора на обстоятелствата. Номерът с броенето и викът „Бам!” пак ще свършат работа, стига само да нарисувате в ума си желания образ и да си представите как се напъхвате в кожата му.

Стивънс обяснява, че най-често хората прилагат първата техника. Той обаче дава примери като онези в началото по друга причина: за да предупреди до каква хипертрофирала форма може да стигне бамването, ако - бидейки овластен, започнеш да попрекаляваш с него.

Ще кажете, че в България е невъзможно да се появи някой Туркменбаши и да забрани грипа, нали? Само че в държава, чийто премиер се възхищава от Мао Дзедун, реабилитира Тодор Живков и неотдавна забрани частицата за бъдеще време, не е лошо да си отваряме ушите на четири. Защото, отворим ли ги, ще чуваме това „Бам!” все по-ясно и начесто.

"Бам!" и проблемът веднага изчезва!

Три примера само от последните дни:

* От близо месец в София всяка вечер поголовно се палят автомобили. Полицията е тотално безпомощна, но дори когато хване някой шаран, палежите продължават. И ето решението: „Най-правилно е случаите с палежи на коли да не се отразяват от медиите“, нарежда премиерът. „Бам!” и проблемът веднага изчезва!

* Питат премиера кога правителството му ще вдигне пенсиите. Моментално в съзнанието му изниква отвратителният образ на Тройната коалиция. Нейното тежко наследство ще засегне и 2012 година, разправя той, и изброява на пръсти „милиард и кусур” за влакове, „гьола, наречен „Белене” и т.н., и т.н. „И с тези пари, ако не са правени тези неща, можехме да вдигнем пенсиите” - въздъхва. „Бам!” и проблемът е стоварен върху главите на управляващите, които не управляват вече повече от две години!

* Премиерът заявява строго, че тютюнопушенето ще бъде забранено навсякъде от 1 юни 2012. На следващия ден обаче „ревизира” становището си, отпускайки аванта на баровете, и само часове по-късно отново се връща на предишната си позиция с уточнението, че размислил. На заяждането, че да си променя мнението стана традиция, а това не говори за силен характер, той се впуска в спомени как е клал прасета. „Това беше един от начините да се докажеш като мъж” - казва важно. „Бам!” и проблемът с характера отива на кино, заместен от така лелеяния образ на мъжкар!

"Стоя самотен като куче в Банкя…"

„Опасната последица от постоянното прилагане на тази автотерапия е човек да заживее в измислен свят, където всичко е въпрос на просто бамване” - предупреждава още Стивънс. Когато се сблъска с реалния живот, той може да изпита силно раздразнение, още по-голяма безпомощност и чувство за самота („Властта ми взе всичко лично. Стоя самотен като куче в Банкя.”); може да си внуши, че няма причина да бъде самокритичен към себе си, защото негативното идва само отвън и от другите („Аз моята история съм я написал, та написал. Под нулата съм тръгнал. Самичък съм направил толкова много. Цяла партия. Апарат огромен. И само са ми пречили.”); но също така може да си повярва, че останалите високо оценяват резултатите, постигнати единствено във въображението му ("Имаме 100% изпълнени критерии за Шенген... Вдигнаха кредитния рейтинг на България, на всички останали го свалиха, това означава, че сме работили добре и това всички го казват... И най-вече народът ни повярва на тези избори.”)

Да бамнеш целия глупав живот

Да си призная обаче, и аз напоследък започнах да бамвам. Първо бамнах вестниците, особено ония със снимки на един и същ бамващ на първа, трета, пета, седма, осма, петнайста и т.н. страници.

После приключих с телевизията. Само като видях един и същ бамващ по първи, втори, трети, пети, девети и т.н. канали, направих „Бам!” с дистанционното и заживях значително по-леко.

Това, разбира се, далеч не е достатъчно да бамнеш ефективно живота в глупост и лъжа. Но все отнякъде трябва да се започне...