Красивата девица Белена стана и се огледа в масивното огледало над скрина. Макар че тази година щеше да прехвърли трийсетте, все още беше апетитна и желана партия. Родена в началото на 80-те, тя бе плод на пламенната любов в смесен българо-съветски брак. Такъв беше и по-големият й брат Козлодуй. Вложиха много средства и усилия във възпитанието и обучението й, а характерът й се оформи буен, бе сприхава и на моменти непредсказуема. Тя, пряко родителската воля, си поживя и се наскита на воля по пиано-барове и локали, където я притискаха на коляно множество ухажори.

Но минаваха годините и бе дошло време да се огледа за подходящ жених. Отначало беше лесно, защото бе млада и желана, но все повече като вятърни централи на пътя й се изпречваха девойчета от по-ново поколение. А и женитбата трябваше да укрепи поотслабналите връзки в смесената й фамилия.

Благият...

Да, трябва да се действа! - промърмори Белена и покри с мощен слой фон дьо тен издайническите бръчки около очите си. А навремето не беше така... размечта се тя и в съзнанието й изплува светлият образ на снажния левент Сергей от близкото минало, който беше драпал със зъби и нокти да се домогне до нея. И когато, не без помощта на влиятелния си чичо от едно пернишко село, се бе доближил само на една ръка разстояние до нея, завалията взе, че се спъна. Падна лошо и излезе от играта.

Сега руската кръв на Белена се бореше да приеме новата звезда на небосклона - онзи цапнатия в устата мачо с бойкото име и с осанка на бабаит. Кроеше пъклен план да вземе да му пристане, докато развърже кесията си. А после, още преди да е изконсумиран бракът с него, да се врътне и да върне свободата си.

На всичкото отгоре кандидат-женихът се оказа тарикат човек - в хода на подготовката за сватбата той си менеше нрава през ден, а всъщност гледаше да не се прекара и цепеше косъма на две. Беше готова да му прости всичко, ако в уречения срок (до тази пролет) той все пак решеше да й пристане. Още повече, че Белена бе започнала подготовка за брачната церемония и вече се виждаше пременена в булчинска рокля. Още малко руж и сенки и ще бъде като нова - усмихна се тя и включи телевизора.

... и опърничавият

Но каква изненада - от екрана се усмихваше небръснатият й бъдещ жених. Белена усили звука на телевизора и се заслуша. Измежду новогодишните пожелания и натяквания за греховете на предшественика му тя бавно и с неразбиращо изражение на лицето започна да асимилира думите му: скъпичка му се виждала сватбата; не бил сигурен, че женен щяло да му е по-добре; искал веднага да прави секс с булката и т.н. и т.н. Какъв подлец!

Усети как огромна буца задавя гърлото й, как ръката й омеква и изпуска отворената пудриера. После се опомни и с все сила запрати кристалната ваза към огледалото. В строшените парчета на земята съзря разкривеното си от злоба лице.

“Честита нова година!” - усмихна се мачото от екрана...