Не, сините няма да бъдат "резервната гума на Бойко", както ги нарече един столичен вестник. ГЕРБ върви към самостоятелно управление, а с меморандума, който предлага на партиите в центъра и дясно, се търси само тяхната политическа подкрепа. С това "герберите" поднасят нова изненада (след разгромната победа от 5 юли). Защото трябва да признаем, че очакванията бяха за съставяне на коалиционно правителство със сините.

Без пазарлъци, без извиване на ръце

С избора на варианта самостоятелно правителство Борисов и сие излъчват няколко послания: че искат да скъсат с някои от порочните практики на досегашното управление (напр. квотния принцип за разпределение на властта); че няма да станем свидетели на срамни пазарлъци за постове (които не само са неморални, но и създават почвата за възникване на неформални съюзи на основата на някакви неясни интереси - партийни, корпоративни, лични); че няма да има извиване на ръце или други форми на изнудване за участие във властта.

И не на последно място посланието гласи, че на победителите от изборите не им липсва самочувствието да управляват сами. Дотук добре. Знаем, че Орташката работа не е работа. За сините това може да се окаже "всяко зло за добро", защото оставането им в опозиция увеличава шансовете за триумфално завръщане във властта през 2013 година. Ако влязат в нея СЕГА, те само ще се докоснат до управлението, но на много висока цена - ще поемат върху себе си част от негативите на управлението на ГЕРБ. По подобен начин беше "похабено" НДСВ след изкаран цял управленски мандат и последвало безпринципно коалиране със Станишев и Доган. Както показаха последните избори - резултатът от това може да е плачевен.

Бойко Борисов да не забравя 2001 година

Мисълта обаче ми е за бъдещите управници. Никак не е лошо да започват мандата си с пораснало самочувствие. В известен смисъл високото самочувствие дори е залог за успех. Дано обаче да са си направили добре сметката, защото да управляваш сам, когато имаш само 116 депутати, си е политическа авантюра.

Едно правителство на малцинството винаги ще плува в несигурни води. Особено ако водите са мътни, а ти си обещал, че ще ги чистиш от тинята. Да вземем само очакванията за свиване на раздутата държавна администрация, за спиране на безобразията и наказване на виновните.

България имаше правителство на малцинството през 1991-92 година. Тогава то издържа 11 месеца. Друг пример е правителството на Иван Костов, което през 1997 година стартира с огромна подкрепа. Тогава (също както и сега) се говореше за наличието на реформаторско мнозинство, което трябваше да промени България. Постепенно обаче с напредването на непопулярните мерки подкрепата за него започна да изтънява, за да ерозира напълно в края на мандата му. Затова Бойко да не забравя 2001-ва и ако трябва - да пита Иван. Той най-добре знае какво означава да взимаш непопулярни решения.