Обширен репортаж на германския "Ди Велт" разказва за сегашните финансови затруднения на световната организация със седалище в Париж. "Директорката на ЮНЕСКО обаче няма вид на жена, която е принудена да разпродава семейното сребро, за да си плати сметките за тока", пише авторът Саша Ленарц. Според самата Бокова сегашното положение не може да се нарече криза, но при всички положения представлява финансово предизвикателство. В края на октомври миналата година ЮНЕСКО попадна във водовъртежа на един отдавна тлеещ спор: палестинския въпрос.

Без доларите на Америка

На 31 октомври 2011 година Генералната асамблея на организацията прие Палестина като редовен 195-ти член на ЮНЕСКО. Това е първата организация на ООН, в която палестинците са допуснати като редовни членове. САЩ и Израел реагираха светкавично и окачествиха този акт като ненавременен и скандален. Но това не е всичко: двете страни набързо обявиха, че прекратяват да плащат членския си внос към ЮНЕСКО. От 1990-те години насам в САЩ има закони, които забраняват да се оказва финансова помощ на организации, в които членуват палестинците. За ЮНЕСКО това е сериозен проблем, защото американците са най-големият финансов донор на организацията - техните 65 милиона долара представляват близо 22% от годишния бюджет на ЮНЕСКО. Израел, който за разлика от САЩ поне плати вноската си за 2011, дава по 1,3 милиона.

За да се компенсира този огромен финансов недостиг, Ирина Бокова разпореди радикален курс на икономии. Бюджетът на ЮНЕСКО за идните две години трябва да бъде съкратен с 29% - до ниво от 465 милиона долара. Общо 15% от административните разходи следва да бъдат икономисани, а даренията от частни партньори да се увеличат с 10%. Общо 200 души ще бъдат съкратени, многобройни срочни договори няма да бъдат удължени, договорите на външни консултанти - съкратени до минимум, а командировките - все по-рядко разрешавани.

Бокова смята да използва бюджетните затруднения, за да приучи организацията, прочута с това, че умее да разхищава, към "нова култура на отговорност и ефективност". Дали пък кризата всъщност не е най-доброто, което можеше да се случи на ЮНЕСКО? Ирина Бокова все пак не може да се съгласи с подобно радикално твърдение. В края на миналата година организацията изпадна в сериозни затруднения, тъй като американският членски внос беше предварително планиран и в голямата си част дори предварително изхарчен. Само благодарение на това, че други държави оказаха спешна помощ, внасяйки следващите си членски вноски по-рано от обичайното, ЮНЕСКО все пак успя да реализира проектите си, макар и в доста окастрен вид.

Мисия Вашингтон

Същевременно Бокова пояснява, че част от проектите по ограмотяване в Африка например са били финансирани благодарение на извънбюджетни средства - с пари, отпуснати на доброволна основа от някои бурно развиващи се страни като Китай, Индонезия, Катар и Турция, които основали специален помощен фонд със средства за ЮНЕСКО. Ирина Бокова не се опасява, че тези страни ще придобият по-голямо политическо влияние в организацията, защото нейната универсалност и глобалният й мандат правели подобно нещо невъзможно.

Статията на "Ди Велт" разказва също за усилията на Бокова да върне американците и израелците "на борда". След няколко посещения в САЩ и разговори във Вашингтон с конгресмени и дипломати Бокова има усещането, че в американската столица междувременно не са така единодушни по отношение на финансовите санкции спрямо ЮНЕСКО. Американският конгрес имал намерение да подложи на преоценка съответните закони, казва Бокова.

Американците имат време до 2013 година - ако дотогава не са променили законите си, ще загубят членството си в ЮНЕСКО. Бокова смята да използва това време, за да докаже ползата от ръководената от нея организация - с проекти в редица области като демократизацията на арабските страни, опазването на световните морета и океани, образователни програми за Холокоста и др.

АГ, ДВ, ДПА, ФАЦ, Б. Узунова, Редактор: Д. Попова-Витцел