През кризисната 2007 година бе отчетен исторически рекорд по отношение на заболеваемостта сред германците: едва 3,2 на сто. С възстановяването на икономиката се покачва и процентът на болните хора. Или поне на тези, които признават болестта си.

Странни разминавания

Това е парадоксално: икономиката е на дъното, но германските работници се чувстват сякаш по-добре от всякога, поне що се отнася до здравословното им състояние. Когато през 2007 година светът навлезе в стопанска криза, едва 3,2% от работещото население в Германия е ползвало болнични. През 1975 година те са били близо 6 на сто. Дали обаче наистина германците са по-здрави? Хранят ли се по-здравословно, спортуват ли редовно? Отговорът е - за жалост не.

Причината е съвсем друга: страхът от загуба на работното място. Който често отсъства е заплашен при следващите съкращения да бъде уволнен. Към това трябва да прибавим и факта, че работните места в Германия, свързани с тежък физически труд, все повече се преместват в чужбина - към Източна Европа и Далечния Изток.

Болестта на съвременния германец не е толкова физическа, колкото психическа - депресии, бърн аут и т.н. "Това са болести, които могат да бъдат потискани чрез медикаменти. Не лекувани, а потискани, така че човек да може поне привидно да извършва работата си и да не бие на очи. Това обаче е до време. След това проблемът става неконтрулируем", казва Херман Кочиба от Университета във Франкфурт на Майн.

Читири типа "укриватели"

Той подчертава, че днес е по-лесно от всякога да скриеш първите симптоми на редица заболявания. Кочиба и колегите му социолози са стигнали до извода за наличието на четири основни типа реакция от страна на разболелия се германец: болестта бива премълчана и се укрива, болестта бива игнорирана, симптомите се потискат чрез медикаменти или болният просто не иска и да знае, че е болен, защото се чувства незаменим, например. А това води до една тревожна тенденция, според която все повече хора ходят болни на работа.