Николай Цеков разговаря по темата с юриста Йонко Грозев:

„Изборът на семейната приятелка на вътрешния министър за шефка на Софийския градски съд беше просто един от поводите, на който този път реагираха много от работещите в съдебната система. Макар че подобни изпълнения в системата не са от днес или от вчера, всички предходни правителства действаха по подобен начин” – коментира известният адвокат и правозащитник Йонко Грозев.

Разминаване между дела и отговорности

Според него възниква едно фрапиращо противоречие: между формалната независимост на съдебната власт и реалността. Грозев припомня, че правителството и депутатите упражняват пряко влияние при избора на определени ключови фигури в съдебната власт. След това обаче изпълнителната и законодателната власт не носят никаква отговорност заради безобразията, които техният избор е причинил на системата на правораздаване. Адвокатът илюстрира думите си с типичен пример: „В един ден управляващите си позволяват да наклонят везните при избора на хора на ръководни позиции в системата, а на другия ден излизат по медиите с обвинения срещу правосъдието.”

Грозев е категоричен, че именно това размиване между дела и отговорности доведе до последните оставки на членове на Висшия съдебен съвет и бурната реакция на много от почтените съдии. Адвокатът засяга още една болна тема: прокуратурата и досъдебното производство, което е под крилото на МВР, не желаят да се променят. Те продължават да са най-затворените и нереформирани звена в съдопроизводството, които най-тежко увреждат авторитета на цялата система.

Прегрешенията се прикриват?

Медиите помагат за подобряване на хигиената при избора на ключови фигури в българската съдебна система, твърди адвокат Йонко Грозев. За пример той посочва осуетения избор на председател на новосъздадения апелативен специализиран наказателен съд. Росен Русев оттегли кандидатурата си само защото медиите изнесоха скандални факти за досегашната му дейност. Грозев припомня, че доклад на Апелативния съд в Пловдив установява многобройни нередности в работата на съда в Хасково, чийто председател беше Русев. Дали по случайност или не - в Хасково напълно се провалила системата за случайното разпределение на делата.

Грозев допуска дори нещо още по-лошо. Може би прегрешенията на висшите магистрати умишлено се крият, а ги изваждат на бял свят само в момент, когато въпросните магистрати стъпят накриво и застрашат интересите на някое от многобройните лобита. Тогава изведнъж се оказва, че ги подозират в корупция, в конфликт на интереси или в шуробаджанащина.