Кога за последен път сте чули някой европейски политик да говори за "субсидарност"? Отдавна, нали? При това субсидарността, или пренасянето на колкото се може повече отговорност към гражданите, беше най-важното в Лисабонския договор. Сега девизът обаче гласи: централизация.

Пък и кой спасител на еврото говори още за състезание? Почти никой. Не трябваше ли ЕС да стане най-конкурентоспособният регион в света? Забравете! Сега всички залагат на хармонизирането. Кой европейски политик признава собствената си отговорност за финансовите последици от претенциите на една нация? Почти никой.

Политически театър на абсурда

Германският финансов министър предложи гротескно театро, като почти умолително настояваше пред испанския си колега да санира испанските банки с парите на германските данъкоплатци. Но танцът около златния европейски телец ще придобива още по-гротескни форми. За да запази общоевропейската валута, госпожа Меркел иска да превърне еврозоната в някаква свръхдържава. И то не като резултат от широка гражданска дискусия за бъдещето на Европа, а като вторичен продукт на Европейските спасителни пакети. След като повечето страни извън еврозоната не искат и да чуят за еврото, сега ни дотрябва "Европа на две скорости"!

Меркел естествено изхожда от презумпцията, че еврозоната ще представлява Европа на високите скорости, а останалите държави ще бъдат на по-бавна предавка. Дълбока заблуда! Един регион, в който цари централизация вместо разпределение на отговорностите към по-ниските нива, и хармонизация вместо конкурентност, много скоро ще бъде задминат от всички.

Фискалният пакт има за цел да повиши ефективността на южните страни от еврозоната, затова пък  държавите от Северна Европа ще трябва да станат по-непродуктивни. Последните избори в Гърция, Франция и германската провинция Северен Рейн-Вестфалия сочат обаче, че негативните последици за Севера са доста по-вероятни, отколкото окачваните положителни последици за Юга. Досега общата европейска политика само задушава конюнктурата в южните страни и то с трагични последици. Ето че и на Север вече се проявяват първите странични въздействия над домакинствата.

Същинската драма тепърва иде

Драмата обаче предстои. Тя ще настъпи когато различията между страните в еврозоната бъдат позагладени, а еврото - спасено, но с цената на това, че конкурентоспособността на цялата еврозона се окаже оканчателно съсипана. Все едно, че на Олимпийски игри в маратонското бягане лекоатлетите от еврозоната се наговарят да пресекат финала заедно. Ще бъде красива и хармонична гледка. Всички пресичат финала заедно, но последни!

Сравнението между днешната икономическа ситуация в Гърция и Турция също показва какви вреди може да създаде единната европейска валута. При въвеждането на еврото двете страни имаха сходни стартови позиции. Но с контрола над собствената си валута Турция отдавна изпревари съседката си. Госпожа Меркел ще ни убеждава, че в "Европа на различните скорости" еврозоната ще е тази, която определя скоростта на развитието. В икономическо отношение обаче много скоро еврозоната ще остане без дъх. А германците, преизпълнени със солидарност, ще има да гледат как всички останали ги задминават.

* Авторът е бивш мениджър на IBM  и президент на Германския Съюз на индустриалците. Заглавието на статията е на редакцията.

АГ, ДПА, ХБ, Х. О. Хенкел, К. Цанев, Редактор: Б. Узунова