Британската флота потапя германския крайцер "Майнц" в Северно море през 1914 година. Днес международен екип от учени се връща към последиците от онези морски битки, но не за да разследва историческите факти, а за да предпази хората от една съвсем конкретна и актуална опасност, с която миналата седмица се занимаваше и германският Бундестаг. Агенция ДПА съобщава, че според официалните оценки, само в германската акватория на Северно море са погребани 1,3 милиона тона боеприпаси от световните войни. А досега се знае твърде малко за въздействието на потопените боеприпаси и други военни отрови над флората, фауната и в крайна сметка над човека. Най-малко 120 потопени кораба на дъното на морето все още не са се превърнали окончателно в история, защото морската вода и различни климатични фактори разяждат трюмовете им и създават огромна опасност за околната среда, предупреждават учените. Но потопените кораби са само върхът на айсберга.

В Балтийско и в Северно море - 1,6 милиона тона стари оръжия

След Втората световна война съюзническите войски се натъкват в Германия на гигантски количества оръжие и боеприпаси. В желанието си да обезоръжат бързо германците, съюзниците потапят в морето гранати, мини, боеприпаси, включително и химическо оръжие. Според много предпазливите оценки, в Северно и в Балтийско море са потопени общо 1,6 милиона тона боеприпаси и отрови - тежки колкото общо 158 Айфелови кули.

Гигантско количество, което създава гигантски проблем. "Тези боеприпаси отделят вещества, които отчасти са отровни, а отчасти застрашават дори генетичния материал", обяснява пред вестник "Тагесшпигел" морският биолог Матиас Бренер - един от учените, които изследват останките на крайцера "Майнц".

Бренер и неговите колеги вече са установили някои настъпили изменения. Във водите на Балтийско море те открили следи от тротил. В жлъчките на рибите в близост до потопени боеприпаси било установено съдържание на взривни вещества. Дори в рибните филета били констатирани същите отрови. Измерените концентрации на такива химически вещества засега на се опасни за хората. "Но проблемът тепърва ще се разраства", казва Бренер и обяснява, че процесът на корозия постепенно напредва и в бъдеще във водата ще проникват все повече химикали. Солената вода разяжда метала и превръща някогашните оръжия в бомба със закъснител.

Какво може да се направи?

Колко би струвало извличането на боеприпасите и другите опасни химикали от морското дъно? Засега никой не може да каже, но във всички случаи става дума за много милиони. Германските власти обсъждат въпроса и възнамеряват да разработят съответните стратегии - заедно с другите държави край Северно и Балтийско море. Очевидно обаче още е далеч моментът, в който би възникнала централна институция, която да вземе нещата в свои ръце. А това сериозно тревожи морския биолог Матиас Бренер, който призовава политиката да побърза. "Трябва ни подкрепа сега - за да извършим своите проучвания и да установим къде има най-големи опасности за околната среда и къде трябва да се действа неотложно", казва той.