Напоследък не минава и ден без поредната бомбена заплаха от страна на Северна Корея. И вероятно така ще продължи - военните фантазии на севернокорейското ръководство очевидно нямат граници и са окупирали изцяло вниманието на медиите. Което не може да се каже за севернокорейската ядрена програма - данните за нея са доста оскъдни. По информация на списание "Шпигел", Северна Корея разполагала с плутоний за осем бойни глави. Експертът Дейвид Олбрайт обаче твърди, че още през 2011-та Северна Корея е разполагала с достатъчно материал за 12 до 23 ядрени бойни глави, като горната граница е по всяка вероятност по-близо до истината.

Проблемите със севернокорейската ядрена програма, която се "ражда" още през 1965 година, започват през 80-те години, когато сателитното разузнаване на САЩ регистрира необичайна дейност в района на реактора в Йонгбион. Северна Корея, която през 1985-та подписва Договора за неразпространение на ядрените оръжия, а през 1992-ра сключва споразумение с Южна Корея, съгласно което Корейският полуостров е обявен за безядрена зона, очевидно е на път да наруши договореностите. Страната отказва да допусне инспекция на ядрените си съоръжения и през 1993-та обявява намерението да сложи край на участието си в Договора за неразпространение на ядрените оръжия.

Години на агония

Съединените щати и съседните на Северна Корея държави са силно обезпокоени. Вашингтон реагира, прибягвайки до моркова и тоягата - от една страна демонстрира готовност за преговори, от друга "допуска" да се разчуе за плановете му да бомбардира севернокорейския реактор.

Стратегията има успех - през есента на 1994-та САЩ и Северна Корея сключват споразумение, с което добивът на плутоний в комунистическата държава се замразява, а Съединените щати се ангажират с обемни доставки на нефт и с участие в строителството на втори ядрен реактор с лека вода. Всички са доволни, но споразумението има един принципен дефект - то важи само за плутония, никъде не се говори за обогатен уран. Нищо чудно тогава, че в края на 90-те години зачестяват индикациите, че Северна Корея работи по инсталация за обогатяване на уран. Американците се чувстват измамени и през 2002-ра се отказват от споразумението. Северна Корея от своя страна пък заявява, че отново ще пусне в експлоатация своя плутониев реактор. Инспекторите на МААЕ са принудени да напуснат страната, а през януари 2003-та Северна Корея се оттегля от Договора за неразпространение на ядрените оръжия.

През октомври 2006-та Северна Корея тества една бойна глава с плутоний и макар изпитанието определено да не е пълен успех, то все пак маркира края на мечтата за свободен от ядрени оръжия Корейски полуостров. Паралелно с напредъка в ядрената сфера обаче икономическото положение в Северна Корея рязко се влошава и участниците в течащите от 2003-та безрезултатни шестстранни преговори по севернокорейската ядрена програма виждат повод да се активизират. През февруари 2007-ма е сключено принципно споразумение, съгласно което Северна Корея се задължава да спре реактора и преработващите установки в Йонгбион и да допусне отново инспектори на МААЕ. САЩ, Русия, Китай, Япония и Южна Корея от своя страна се задължават да предоставят незабавно 50 000 тона нефт.

Догадки и истини

Принципното споразумение обаче така и не се превръща в обвързващ договор. Основна причина за дългогодишната агония на шестстранните преговори е отказът на Северна Корея да предостави достоверни данни за своята ядрена програма. Към това се добавят извънредно двусмислените сведения за плутониевата програма, респективно - за броя на наличните бойни глави. През 2002-ра ЦРУ потвърждава, че Северна Корея разполага с програма за изработката на уранови бомби. Което не предизвиква никаква изненада нито у Русия, нито у Китай - и двете държави са наясно с това обстоятелство.

Две години по-късно - през 2004-та, известният пакистански учен Абдул Кадир Хан признава, че на Северна Корея са били предоставяни ядрени секрети и центрофуги за обогатяване на уран. Това се потвърждава и в мемоарите на бившия пакистански президент Первез Мушараф, публикувани през 2006-та. Така или иначе броят на центрофугите, с които разполага Северна Корея, си остава неясен. Германското външно разузнаване предполага, че най-късно през 2005-та техният брой е бил между 2 000 и 3 000 - т.е. достатъчно за производството на материал за по две бойни глави годишно. Казано накратко: колкото и неясни да са истинските цифри, ядреният потенциал на Северна Корея определено е значително по-голям от това, което се е предполагало до момента.

АГ, ДПА, ВО, ХР, Б. Михайлова; Редактор: Д. Попова-Витцел