"За два часа петима войници опъват 300 метра бодлива тел..." - това е и дълго, и необичайно заглавие на книга. Но подзаглавието обяснява всичко: "Най-смешните задачи по математика от 1890-а година до днес".

Авторът Бернхард Неф е бивш учител по математика, работил около десет години в германско училище. И превърнал в свое хоби събирането на смешни, куриозни, гротескни и така да се каже "специфични" математически задачи. Той е прегледал над 250 германски учебници и сборници със задачи, най-старият от които е на почти 150 години. Така е открил много примери за това как идеологията, политическата ситуация и обществените нагласи са определяли техния характер и съдържание през годините.

В едно методическо ръководство, издадено през 1981-а година в бившата ГДР, дори се казва направо, че "...в уроците по математика специфичните възможности на предмета могат да се използват за комунистическото възпитание на учениците". А днес знаем, че точно това се е случвало. 

Предимствата на социализма

"Нивото на висшето образование в социалистическите страни се вижда от следните примери: в Съветския съюз и в САЩ всяка година инженерни дипломи получават 416 души на милион население в двете страни, но в съотношение 35 към 17. Колко инженери получават дипломи за висше образование в СССР и в САЩ поотделно?" (От учебник по математика за професионалните технически училища, 1960)

"По данни на Централното статистическо управление на ГДР, промишлената продукция през 1972-а в сравнение с 1960-а е както следва: в ГДР - 205 процента; в СССР - 261 процента; в САЩ - 71 процента; във ФРГ - 87 процента. Допълнете приведените данни с графично изображение и го обяснете". (От учебник по математическа статистика за техникумите, 1976)

Като цяло, прословутите предимства на социализма са налице. Съдейки, разбира се, по цитираните данни на Централното статистическо управление на ГДР. Но идеологията определя характера на математическите задачи и много преди ГДР - например в нацистка Германия:

"В периода 1929-1935 средният добив от хектар (в центнери) е: в Германия - 21,7 пшеница и 156,1 картофи; във Франция - 15,5 пшеница, 110 картофи; в Полша - 11,8 пшеница и 112,7 картофи. Германският селянин работи най-добре от всички! Пресметни в проценти колко по-добре". (От сборник със задачи по математика за работническата младеж, 1941)

По време на Третия райх има и задачи, свързани с размерите на черепа съгласно расовата теория, с това колко бързо може да преодолее един бомбардировач разстоянието от Берлин до границата с Чехословакия, за копане на окопи и бодлива тел.

"За два часа петима войници могат да опънат 300 метра бодлива тел. Колко ще опънат 20 войници за шест часа?" (От сборник със задачи по математика за работническата младеж, 1941 г.)

Именно тази задача дава заглавието на книгата. Ето и друга:

"A, B, C и D трябва заедно да изкопаят окоп. На A за това биха му били нужни 15 дни, на B - 20, на C - 24, на D - 30. До момента, в който започнали да копаят окопа заедно, A и B вече били работили по един ден. Освен това C не работил четири дни, а D - три. Колко дни ще бъдат нужни на четиримата заедно, за да изкопаят окопа?" (От учебник по математика за 8 клас, 1936 г.)

Задачи с военна тематика

В националсоциалистическа Германия обожавали задачите с милитаристичен подтекст.

"Бомбардировачът може да носи 32 бомби по 50 кг всяка. Всяка бомба може да разруши една къща. Пресметни каква опасност представляват 27 бомбардировача за град, в който има 25 хиляди къщи". (От учебник по математика за 8 клас, 1936)

"Бомбардировачът хвърля бомбата от височина 2 100 метра. С каква скорост и за колко време тя ще достигне повърхността на Земята?" (От учебник по аритметика за началните класове, 1940 г.)

В бившата ГДР също обичали задачите на военна тематика:

"Наблюдателният пост на армията на ГДР вижда насочил се към него танк със средни размери под ъгъл от 0,3 градуса. Тъй като войниците знаят, че ширината на този тип танкове е 2,5 м, те могат да пресметнат разстоянието до него. Колко е то?" (От сборник със задачи по математика за 10 клас, 1988 г.)

И в уроците по математика в Кайзерова Германия се мяркали мундири:

"Двете враждуващи армии (на Франция и на Германия) са на 200 км една от друга. Френските войници изминават с маршова стъпка по 30 км на ден, германските - по 35 км. Колко време ще мине, докато армиите се окажат само на 5 км една от друга?" (От сборник със задачи по алгебра за средните училища, 1917 г.)

Кога една жена изпива кофа бира?

Все пак в Кайзерова Германия, по време на Ваймарската република и в следвоенна ФРГ "пропагандата, агитацията, манипулацията и промиването на мозъци", както пише Бернхард Неф, са били много по-слабо изразени, отколкото в ГДР и в нацистка Германия. Но и там авторът на книгата е открил немалко математически задачи, които включил в подбора си, тъй като доста своеобразно характеризират конкретната епоха. Например тази задача по математика за горните класове от 1912 година:

"Собственикът на имението платил на прислугата, включваща 20 души, общо 620 марки. Месечната заплата на слугата е 40 марки, на слугинята - 25. Колко слуги и колко слугини работят в имението?"

Тук правят впечатление не толкова отдавна остарелите персонажи в задачата - по-важен тук е аспектът за равноправието, в смисъл на различното заплащане на труда на мъжете и жените през 1912 г.

Ето и една друга, но също толкова немислима за днешните учебници задача - от сборник с упражнения по математика за 6 клас от 1910 година: 

"Един човек изпива кофа бира (около 70 л) за 18 дни. Ако и жена му пие с него, бирата ще свърши за 12 дни. Колко време ще е нужно на жената да изпие кофата бира сама?"

Разбира се, авторът не игнорира и задачите в учебниците от ФРГ - също доста характерни за начина на живот и мислене: 

"Предприемачът пресметнал, че неговата поръчка ще може да бъде изпълнена от 10 работници за 18 дни. Но 4 дни след началото на работата трима работници се разболели. Колко време ще е необходимо на останалите за изпълнението на поръчката?" (От сборник със задачи по математика за средното училище, 1975 г.)