Ето какво пише на страниците на реномирания Нойе Цюрхер Цайтунг балканският наблюдател Мартин Вокер:

Откакто в Румъния се провеждат свободни избори не е имало правителство, което да разполага с толкова солидно парламентарно мнозинство. Това е в резултат на един необичаен алианс между близките до президента Бъсеску либералдемократи и посткомунистическите социалдемократи. Този правителствен алианс обаче има само една допирна точка. Новият правителствен ръководител Емил Бок обеща, че левите и десните сили ще водят обща борба за преодоляване на икономическата криза. Той обяви и

по-нататъшни повишения на заплатите

за определени професионални групи в държавния сектор. Освен това Емил Бок предложи едно националн споразумение за развитие на публичната инфраструктура. През последния легислативен период в това отношение бе направено твърде малко. Румънските пътища са изключително опасни и безнадеждно претоварени. Министър-председателят заяви още, че новото правителство ще продължи борбата серщу корупцията и обеща реформа в правсъдието. Но и от новото румънско правителство

не може да се очаква почти нищо

за предоляване на миналото в централния сектор. За заместник-председател на сената ба назначен Дан Войкулеску, бивш агент на комунистическата Секуритате. Сега той е собственик на медийна империя и шеф на съюзената със социалдемократите Консервативна партия. Според познавачи на румънската политическа сцена разпределението на 19-те министерски кресла е било продиктувано изключително от партийнополитически, частични интереси. Тази гонитба на постове е извън всякакви норми за професионална и личностна квалификация на облагодетелствания и то дотолкова, че предвиденият първоначално за правителственото ръководство Теодор Столожан се отдръпна отвратен. Досега обаче опитният икономист-либерал не каза нищо конкретно за причините за своето изненадващо оттегляне.