Атентатите през май в Мароко предизвикаха паника. От една страна управляващите не искаха да признаят, че и в Мароко има терористи, от друга страна правителството предприе светкавично драстични мерки. Крал Мохамед четвърти, който е известен с прозападната си ориентация и умерените си политически възгледи, обяви края на небрежното отношение към онези, които използват демокрацията, за да подкопаят авторитета на държавата. С това кралят имаше предвид радикалните ислямисти. По негова директива в Мароко бяха приети антитерористични закони. През последните години броят на радикалните ислямисти нарастна най-вече в бедните квартали, но и в университетите. Натискът върху западноориeнтираните жени в Мароко нараства. Сега, след приемането на новите закони тайната полиция има повече правомощия, което означава, че сред арестуваните са и противниците на правителството и негови критици като журналистът Алим Рабед. След атентатите в Казабланка зад решетките попаднаха стотици заподозряни. Десет мароканеца бяха осъдени на смърт, въпреки че някои от тях имаха дори сериозно алиби, защото по време на атентатите са били в затвора. Провелите се наскоро местни избори бяха спечелени от умерена ислямистка партия, която се превърна в третата подред политическа сили в страната след атнетатите в Казабланка.

Според Амнест интренешънъл политическите затворници в Тунис са над хиляда. Президентът Ел Абидине Бен Али не може да си позволи тероризъм в една страна, съществуваща на базата на приходите от туризма. Само че и полицейската дъжрава на бен Али не можа да предоврати атентата в Джерба миналата година. Въпреки това откакто дойде на власт през 1987-ма година този президент преследва политика за стимулиране на икономическия растеж и безпощадно преследване на ислямистите. Това в крайна сметка доведе до намаляване на опасността от тероризма като цяло. Трудно би могло да се каже, че президентът има политчески опоненти. При последните избори той спечели 99,4 процента от гласовете. Проблемът е в това, че репресивните мерки на Бен Али, под чиито удари впрочем попадат и някои критици на правителството, не биха могли да премахнат опасността от тероризъм. Съвсем различна е ситуацията в Алжир. Една четвърт от алжирците са по-малди от 15 години. Останалите си спомнят предимно за едно : за продължилата година наред гражданска война. 90-те години пък бяха бялазани от атентати и тероризъм на исялимстки групировки най-вече срещу собственото население. Днес обаче ислямистите не играят почти никаква роля в Алжир. Хората не искат повече да живят във война. През идната година има избори и президентът Абделазис Бутефлика иска да бъде преизбран. За целта обаче президентът има нужда от военните, които по традиция дърпат конците на политиката в Алжир. Разбира се, не президентът не може да остане на власт и без помощта на тайната полиция, която все още пази реда и спокойствието в страната. В последно време алжирските радикални ислямисти, попаднали в полезрението на полицията, са малко. Няколко от тях, впрочем , са в затвора във Франкфурт на Майн. Единият е там от цели четири години. Обвиняват го в това, че е искал да организира атнетат на летището в Лос Анджилис. Като цяло обаче броят на алжирските ислямисти намаля драстично, пък те не срещат подкрепа от страна на населението в родината си. Ето защо не може да се каже, че трите държави от Магреб - Тунис, Алжир и Мароко, които американският външен министър възнамерява да посети, имат сериозни проблеми с тероризма, както например региона на Близкия изток. И все пак държваите от Магреб имат нужда от силна подкрепа и признание за усилията, положени от тях в досегашната борба срещу тероризма.