"Кризата на великите" - под това заглавие сайтът eu-infothek.de помества коментар на Петер Муцик, посветен на паденията на някои европейски лидери. България е включена в списъка редом с Румъния, Ирландия, Италия, Франция, Унгария и Чехия. За нейния премиер четем следното: "Премиерът Бойко Борисов е на глинени крака. Бившият кмет на столицата ръководи от 2009 насам правителство на малцинството, подкрепяно от националистическата партия "Атака" и консервативната Синя коалиция. Неговата икономическа политика често е описвана като некомпетентна, а той самият е смятан за неспособен да се справя с кризисни ситуации.

Разгневените демонстранти са част от ежедневието му. Те се ядосват на пропуските в сферите на здравеопазването и образованието, на скочилите до небето цени на хранителните продукти, на третата по ниво инфлация в ЕС. Гневът от българската "безстопанственост" е толкова силен, че две трети от българите твърдят, че стандартът им на живот се е понижил драстично. Повечето българи са убедени, че ситуацията в страната им ще продължи да се влошава." След като посочва слабостите и на други европейски лидери, авторът на статията заключава: "И каква е поуката от разказаното? Че ако 27-те бяха управлявани не от политици "лека категория", а от опитни, компетентни и решителни държавници, нямаше да има поводи да се притесняваме за бъдещето на ЕС".

Румъния и България са си написали добре домашното за Шенген, но все още не се радват на доверието на страните-членки, пише днес румънският вестник Адевърул по повод вчерашните дебати в Европейския парламент в Страсбург по въпроса за приемането на България и Румъния в Шенгенското пространство. Изданието отбелязва, че коментарите на евродепутатите са варирали между двете крайности: от поздравления до изрази като "никога да не влизат в Шенген".

"Дебатите за въвеждане на вътрешни граници трябва да спрат. Имаме нужда от повече Европа, а не от по-малко. Поздравявам Румъния и България. Видях с очите си, че са постигнали забележителен напредък и че са работили много. Днес те изпълняват техническите критерии на Шенген", заяви на свой ред еврокомисарката Сесилия Малмстрьом. Докато тя е настроена положително, някои евродепутати са твърдо против - като например холандският евродепутат Даниел ван дер Ступ, който казва: "Румъния и България са корумпирани държави, които не са достойни да бъдат част от Шенгенското пространство. Тези страни не бива да влизат в Шенген - нито сега, нито в бъдеще".

Под заглавие "София разкри картите си" македонският вестник Дневник помества на сайта си коментар за изказването на българския президент Първанов в Словения за името на Македония. Изданието цитира мнението на македонски експерти, че "изявлението на Първанов, според когото за България е неприемливо в името на нейния съсед да фигурира географско определение, е всъщност позициониране на страната преди възможното решаване на спора между Скопие и Атина". Според тях след изявлението на българския президент, който "коментира открито, че е против определенията "северна" и "горна", е станала ясна позицията на България по въпроса".

Дневник посочва, че местните експерти са разединени по отношение на последствията от изказването на българския президент. Според едни, ако Македония постигне споразумение за името с Гърция, "трудно може да се очаква, че България ще има на практика политическата сила на Гърция". Според други, България може да играе с "картата вето". Изданието помества и официалния отговор на българското външно министерство по темата, който гласи: "България не участва в двустранните разговори между Македония и Гърция по въпроса за името".

Испанските медии, сред които Ел Мундо и Ел Паис, се спират на поредната статистика на Евростат за риска от бедност в ЕС. Според нея най-застрашени от бедност са жителите на Латвия /25,7%/, най-малко - чехите /8,6%/. Българите са на трето място с 21,8%, преди тях са румънците с 19,7%. В Германия процентът е 15,5%.

Руските медии обръщат внимание на очакванията на българите за ръст на чуждестранните туристи през лятото и на добрите възможности за закупуване на недвижими имоти в България. А германският сайт abendblatt.de информира за инициативата, подета от зеления евродепутат Михаел Крамер за създаването на велоалея по продължението на някогашния път на Желязната завеса. Тя ще е дълга 6 800 км и ще минава през 20 европейски страни, 14 от които са евро-членки. Алеята "Iron Curtain Trail" трябва да е готова до 2020 година. Тя ще започва от норвежко-руската граница и ще стига до Черно море - на българо-турския бряг, посочва изданието.