„В България няма експлозия на социално недоволство в мащабите, които се наблюдават в съседна Гърция например. Но в България е налице една тиха, обаче много опасна имплозия на социалните структури, която е предизвикана от системното и дългогодишно обедняване на широки слоеве от населението. Не може да има стабилност в условията на ерозия на всички социални и икономически предпоставки за растеж и за защита на националните интереси”, казва Минчев.

Многото несвършена работа

Според политолога задълбочаването на световната криза поставя България и управлението й през 2012 година в трудна и двусмислена ситуация. От една страна, за осъществяването на реформи на страната е нужна по-силна политическа воля и съответната политическа подкрепа от избирателите. За да я постигне, на ГЕРБ вероятно ще са нужни дори предсрочни избори.

От друга страна, в предизборна ситуация реформи не се правят. „Те се правят през първата година след спечелен мандат, когато кредитът на доверие е коз за управляващите. ГЕРБ не успя да свърши тази работа, но не поради нерешителност, а защото нямаше визия и стратегия какво и кога да реформира. Ето защо през 2012 година не очаквам реформи, а продължение на политиката „финансова стабилност на всяка цена”.

Очаквам и подготовка на предсрочни избори през пролетта или есента, тъй като отлагането им за по-късно застрашава ГЕРБ заради ерозията на рейтингите на премиера и правителството, която се ускорява от кризата. С две думи: през 2012-та реформи - не, избори - да”, казва Минчев и предупреждава, че ГЕРБ едва ли ще успее да си извоюва абсолютно мнозинство в предсрочен вот. Политологът очаква нова коалиционна формула на управлението.

Според Огнян Минчев правителството е взело добро решение, отказвайки се от проекта Бургас-Александруполис. „Това беше начинание с нищожни печалби и с огромни рискове за страната. Същевременно продължаваме да очакваме силна и мъжествена позиция по другите руски енергийни проекти, особено за АЕЦ Белене”, казва Минчев и хвали правителството, което отхвърли претенциите на Москва за бързо изграждане на втора АЕЦ.

Робската зависимост от Русия

Същевременно обаче политологът очаква и по-нататъшни крачки в същата посока. Защото, както припомня той, има съмнения, че проектът е икономически съвършено несъстоятелен. Особено недопустимо, според него, е руското изискване българската Национална електрическа компания задължително да изкупува тока на новата енергомощност, без да има възможност да въздейства върху формирането на себестойността.

„Това ще постави българската електроенергетика в робска зависимост от Русия до края на века. Същата перспектива се очертава и по отношение на руските доставки на природен газ, които продължават да се осъществяват по схемата "една тръба-един доставчик-една цена". ГЕРБ засега не удържа на обещанието си да свърже българската газопреносна система с алтернативи за доставки. А не бива да бъде отхвърляна с лека ръка и възможността за добив на шистов газ”, казва политологът.

С оглед на енергийната зависимост от Русия Минчев отправя критики към действащия понастоящем държавен глава Първанов. За 10 години той не е направил нещо, с което да утвърди българския национален интерес, категоричен е Минчев. Нещо повече, Първанов дори е увредил този интерес с позицията си за прословутия му „Голям шлем” от руски енергийни проекти за България. Тяхното осъществяване би довело до още по-унизителна зависимост на страната от бившия Голям брат, твърди политологът, който вижда в лицето на Плевнелиев добра алтернатива: модерен и конструктивен президент.