Анализ на Татяна Ваксберг:

Хапче за безсмъртие, безплатен обяд, шапка-невидимка - само това липсва в популистките обещания на ГЕРБ от последните седмици. Най-новата идея на партията е да изпрати в затвора шофьорите, превишили скоростта с повече от 60 километра. Предложението е на МВР и е направено по поръчка на премиера Бойко Борисов, който миналата сряда каза, че “до понеделник” иска от МВР да му представи предложения за драстични мерки за овладяване на катастрофите по българските пътища. И в понеделник МВР наистина излезе с предложение.

Нека веднага уточним, че катастрофите по българските пътища отнемат повече човешки животи, отколкото другаде в Европа. Заедно с Латвия, Литва и Румъния, България попада в списъка на страните, в които през 2014 година е имало повече от 90 убити в катастрофи на 1 милион души население. За целия ЕС този нерадостен показател е 51 убити на 1 милион души население.

За да се овладее проблемът със смъртта по пътищата, са необходими превантивни мерки и комплексни решения, а не внезапно хрумнали законодателни поправки. Ако целта наистина е намаляване на катастрофите, разбира се. В такъв случай най-ефективният метод е може би това: да се прилага действащото законодателство, да се намали корупцията сред полицаите, да се премахне общата атмосфера на безнаказаност в страната. Ако всичко това не е налице, мерките в законодателството са просто беззъби закани.

Вторият проблем с новите предложения опира до социологията, статистиката и психологията. До този момент няма данни за безспорна връзка между предвиденото в закона наказание и извършването на дадено престъпление. Връзката между двете беше изследвана във всяка страна, пристъпила към отмяна на смъртното наказание - процес, съпътстван от притеснението, че ако потенциалният убиец не е заплашен от смърт, той би могъл по-лесно да се реши да извърши престъпление. Но практиката показва, че е бил прав юристът Робер Бадентер, който твърдеше, че в момента на извършване на злодеянието престъпникът не мисли за наказанието, което може да го застигне.

Да се върнем към катастрофите

Част от предложенията, съставени светкавично в МВР, изглеждат като преписани от Испания, където преди няколко години беше криминализирано безразсъдното шофиране. През 2007 година страната въведе 2 до 5 години затвор, конфискация на автомобила и до 10-годишно лишаване от книжка като наказание за пияните шофьори, както и за тези, които превишават скоростта и излагат на опасност живота на трети лица.

Испания прие тези поправки, след като вече беше взела редица мерки за овладяване на ситуацията - високи глоби, наказателни точки, отнемане на шофьорската книжка, рекламни кампании, усилен полицейски контрол, интензивно запознаване на обществото с проблематиката, ефективно прилагане на действащото законодателство.

По данни на Световната здравна организация, влиянието на законодателните мерки върху нарушаването на правилника за движение по пътищата може да бъде ефективно само в дългосрочен план - и само ако е обвързано с комплексни мерки на властите. Чак тогава би било възможно това, което стана в Швеция и Норвегия: наказанията за употреба на алкохол преди шофиране бяха намалени, но това не увеличи броя на шофьорите, които карат пияни.

Борисов и знамето на популизма

Монологът, с който премиерът нареди да се вземат мерки срещу катастрофите, съдържаше и разсъждения за демокрацията. Според Борисов, една от причините за катастрофите е, че законодателството е твърде “демократично” към нарушителите, но тази “демокрация” явно “не работи в сферата на движението по пътищата”. Освен това премиерът съобщи, че ”и за тези, които биват газени”, трябва да има “демокрация”.

Тази преднамерено неточна и иронична употреба на думата „демокрация” върви в комбинация с твърдението на Борисов, че драстичните мерки срещу шофьорите ще подействат веднага. Премиерът дори ги противопоставя на злополучно замислените поправки в Конституцията: тежките наказания за нарушителите “ще дадат резултат още на другия ден, след като се публикува законът”. За разлика от промените в основния закон, които - според Борисов - ще дадат резултат чак след години.

Проблемът е, че досега не е измислен нито един закон, който да дава резултат “веднага”. И че който твърди подобно нещо, обикновено разчита на много ограничена публика.