Има най-малко три причини за това, тази предизборна кампания да се превърне не само в най-скучната, но и в най-безсъдържателната от всички: българският президент има малко тежест в политиката, тъй като той е с ограничени правомощия; нито един от тримата основни кандидати не предложи дори и наченка на решение на дългогодишните проблеми на страната, нито пък показа неустоим чар или харизма; и трето - въпреки всички критики проучванията показват, че българите, виждали и по-лоши режими, са видимо доволни от Бойко Борисов.

Цялата власт на ГЕРБ

Вотът на българите потвърди социологическите прогнози за победа на двойката Плевнелиев-Попова. И макар да чуваме често, че такъв изход от изборите би създал опасна "властова вертикала" (по Карасимеонов и Любенов) - от президента през правителството и парламента до общинските власти - тази теза не издържа поради няколко причини: първо - поведението на Първанов, опитващ се всячески да пречи, бе всичко друго само не и полезна опозиция. То не бе държавническо поведение, а по-скоро чисто партийно, и някак си недостойно за един държавен президент. Затова е и много лесно да се лишим от такъв президент; второ - никак не е сигурно, че Плевнелиев ще бъде удобен президент, който ще изпълнява всички желания на Борисов. И най-вече Маргарита Попова, ми се струва, че ще направи всичко необходимо, за да продължи съдебната реформа. Тя вече оповести, че ще сложи край на помилванията на тъмно и без основания.

Опасност от диктатура на Борисов?

Но дори и да се стигне да съсредоточаването на толкова власт по вертикалата, това си има и своята добра страна: отговорността ще бъде ясно дефинирана, и нито един политик от ГЕРБ вече няма да може да прехвърля на други партии вината за евентуални грешни управленски решения.

И тезата за възможна диктатура от една партия не издържа, поради няколко причини:

- Борисов продължава да е зависим (преди всичко финансово) от благоволението на Брюксел и останалите страни от ЕС;

- все още съществуват Европейски парламент, Съвет на Европа и най-вече Международен съд в Страсбург;

- напоследък също и много български юристи започнаха да критикуват, напр. ситуацията във ВСС, а епизодът с Паметника на Съветската армия в София бе израз на свободомислие, смелост и независимост.

Най-малкото зло

Със сигурност даването на неограничена власт на ГЕРБ, т.е. и на Борисов, не е най-доброто решение. Но нека се запитаме: Не е ли правителството на Борисов все още най-доброто при сегашните обстоятелства? Не е ли то най-малкото зло? - На фона на всичко, което се случва у съседите на България - в Македония, Албания, Косово, Сърбия и Турция, където се води война срещу кюрдите, проблемът на България с ромите изглежда незначителен. Сигурно Борисов не е изпълнил някои от дадените обещания. Но особено в икономически план, както написа в-к "Капитал", нещата не изглеждат чак толкова зле.

Българският премиер се опита да въведе някои нови неща в българската политика: той привлече в правителството си много млади експерти, мнозина от тях с опит на Запад, които направи министри. Той направи нещо и за подобряването на прозрачността - редовно се публикуват протоколите от заседанията на кабинета, подобрени бяха възможностите за достъп до обществената информация, а по енергийните въпроси се опитва да измъкне страната от лапите на Москва. Както видяхме не се поколеба да се опълчи на концерна Лукойл.

Сигурно Борисов не е идеалът за образован политик в смисъла на западните стандарти за това. Сигурно и познанията му по право не са достатъчни. Той може и да не слуша Моцарт и Бетовен, а да се развлича с чалга, футбол или тенис. Може така също често да изглежда вулгарен и да говори на жаргон. Но не можеше ли той да има още по-тежки пороци?

Много е лесно да се критикува Борисов. Но беше ли по-добре при управлението на Доган, Станишев и Симеон? Къде са алтернативите на ГЕРБ, на Борисов? Той със сигурност е най-малкото зло. Докато не се събуди българското общество.

                                                                 Автор: Клаус Шрамайер; Редактор: Е. Лилов