"Решихме, че Балканите трябва да бъдат добър пример в Европа за мир, стабилност и просперитет", заяви българският министър-председател Бойко Борисов след срещата във Варна с колегите си от Румъния, Гърция и Сърбия. Желанието на четирите страни е да засилят сътрудничеството - най-вече в икономиката и в инфраструктурни проекти. А присъствието на сръбския президент Александър Вучич показва, че "всички сме убедени, че естественото място на Сърбия е в ЕС", по думите на Борисов.

Срещата във Варна бе подготовка за предстоящото българско председателство на ЕС от началото на 2018 година. Дотук България не е възприемана сериозно като политически фактор в ЕС - страната нито е в еврозоната, нито в Шенген. Което обаче скоро може и да се промени: "София е решена да покаже на Брюксел своята значимост, което и цели със сегашната инициатива. Тя трябва да подчертае и да придвижи напред европейската перспектива за страните от Западните Балкани", коментира българският политолог Даниел Стефанов. Според него, Борисов иска да се покаже като миротворец, устремен към бъдещето и носещ в Брюксел добри новини от Балканите.

Важната роля на Сърбия

Централна роля в този процес ще играе подкрепата за Сърбия в преговорите за членство в ЕС. Сърбия е кандидатка за членство още от 2012 година, а от 2014-а тя преговаря с Брюксел. В последния си доклад за напредъка обаче Европейският парламент (ЕП) посочи множество дефицити - в областите правосъдие, медии и правова държавност. Именно от тази гледна точка българската инициатива е много важна за сръбския президент Вучич, посочва Александър Йоксимович от белградския Център за външна политика. "Той иска да покаже, че Сърбия може да работи с всички - както със страните-кандидатки за членство, така и с тези, които вече са част от ЕС", казва Йоксимович.  

Това обаче не е нещо напълно естествено. Защото най-вече отношенията между Сърбия и Косово се определят като сериозен проблем. Брюксел разясни, че добросъседските отношения с Прищина ще бъдат условие за членството на Сърбия. Белград обаче продължава да не признава независимостта на Косово, което се откъсна от Сърбия през 2008 година. Но също така и в Босна и Херцеговина не е особено конструктивна ролята, която играе Сърбия: босненските сръбски политици знаят, че винаги могат да разчитат на подкрепа от Белград, когато сипят сепаратистки заплахи срещу централната власт в Сараево.

Европейска задача

В същото време Западните Балкани си остават един нестабилен район с висок конфликтен потенциал. Етническите напрежения в Босна и Херцеговина, незачитането на правата на албанското малцинство в Гърция или спорът между Атина и Скопие за името на Македония - това са само част от проблемите, които крият в себе си огромни опасности - не само за региона, но и за цяла Европа.

Затова не е чудно, че стабилизирането и развитието на икономиките на страните от Западните Балкани са сред външнополитическите приоритети на ЕС. Неслучайно още през 2014 година Германия инициира тъй наречения Берлински процес, който цели чрез големи инфраструктурни проекти да улесни приобщаването към ЕС на страните от Западните Балкани и да засили сътрудничеството помежду им. Дотук официални представители от страните от региона са се срещали нееднократно в различни формати - предишната подобна среща беше в Триест, а през тази седмица в Солун разговаряха външните министри на Гърция, Албания, Македония и България. София е решена да продължи по този път. Така например вече е известно, че в рамките на българското председателство на ЕС ще се проведе среща на върха, посветена на европейското бъдеще на Западните Балкани.

Няма нова Вишеградска група

В този контекст трябва да разглеждаме и разговорите във Варна, коментира Йохана Даймел от германското Дружество за Югоизточна Европа. "Има интерес към региона, и ако на Сърбия ѝ бъде помогнато да напредне в преговорния процес с Брюксел, от това ще излезе една добра инициатива", каза тя за ДВ. По думите ѝ, Сърбия държи ключовата роля за стабилността и мира  в страните от Западните Балкани. От тази гледна точка подобна инициатива е много положителна. "Винаги е добре, когато страните от региона работят съвместно и взаимно си помагат", допълни Даймел.

Българският премиер държеше дебело да подчертае, че не се създава нова Вишеградска група вътре в ЕС. "Това не е подготовка за нова Вишеградска четворка", каза Борисов във връзка със съществуващата вече подобна структура с участието на четири критични спрямо ЕС страни - Полша, Чехия, Словакия и Унгария. "Ние искаме да помагаме на ЕС", подчерта българският премиер. А сръбският президент Вучич добави с адрес към ЕС: "За нас мирът и стабилността са най-важни". Сърбия обаче бързо трябва да докаже и на дела заявяваната конструктивна роля. Защото следващата балканска среща на върха ще се проведе в Белград.