Бойко Борисов имаше само една цел при първото си посещение в Кремъл: да уговори нови доставки на руски газ за България. Петимата министри в делегацията така и не успяха да отвлекат вниманието от шестия придружаващ - директора на "Булгартрансгаз" Владимир Малинов. А когато от Москва дойдоха съобщенията, че разговорите продължават по-дълго от предвиденото и зад затворените врати са Борисов, икономическият вицепремиер Томислав Дончев и енергийният министър Теменужка Петкова, беше пределно ясно: става дума за газ.

Борисов трябваше да отиде в Москва по две причини: първата е свързана с любимия му проект за газов хъб, който да получава гориво от няколко места и да разпределя доставки за други европейски страни, но втората е далеч по-съществена. В момента България получава газ само от тръбата през Украйна, а Русия се заканва да прекрати доставките по това трасе заради влошените отношения с Киев и победата на украинската "Нафтогаз" в милиардния арбитраж срещу руския "Газпром". Рискът България да се окаже изправена пред липса на доставки не може да бъде изцяло изключен. Страната ни обаче сама се поставя в това положение, защото вече девет години след газовата криза от 2009 година, България продължава все да достроява своите връзки със съседните страни и продължава да е зависима основно от една тръба - руската.

Какво получи Борисов?

Почти построеният "Турски поток", който ще пренася газ от Русия под Черно море до Турция, може да се разклони и да достигне и до България - съобщението дойде от Путин, който добави и уверение от Ердоган. Това обаче се различава от първоначалната цел България да договори директна руска тръба за бъдещия хъб. Различава се и от споменатия преди седмица от Румен Радев "Български поток" след срещите му с Путин и Медведев. Но това е безспорен резултат - България получи уверение, че "Турски поток" ще достигне до нейната територия, т.е. ще има доставки.

Какви количества обаче, на какви цени, с какви транзитни такси - всички тези въпроси остават за бъдещето. Единственият отговор засега е, че "завоят" на тръбата може да стане само при спазване на всички правила на Европейския съюз. Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков побърза да охлади ентусиазма на българската страна и само час по-късно каза пред руски журналисти, че "все още не, не сме се договорили... България проявява интерес". В изявлението си след срещата с Путин, Бойко Борисов каза, че "пазарът и търсенето определят количествата и цените". Няма обаче исторически доказателства, че с Русия може да се работи така - единствено на пазарен принцип. Путин директно каза, че "въпросите за обема на доставките, транзита или хъба трябва да се решават в общия комплекс от доставки на наши енергоносители за европейския пазар". И за да няма неразбрали, руският президент подчерта как "ние обезпечаваме на 100 процента българските нужди от природен газ". Когато нямаш алтернатива, цената е каквато каже другата страна.

Каква е истинската цена?

Пробив или провал беше срещата на Борисов с Путин? Коментарите по тази тема скоро няма да спрат. Едните ще казват как българският премиер е отишъл и смело е поставил българския интерес, за да получи ангажимент за доставки. Други ще напомнят как новината за посещението дойде първо от Русия, как Борисов даваше вид на призован, как благодари на Путин, "че не е злопаметен", как пое вината, че винаги той е бил "този, който е създавал напрежение". Всъщност българският премиер дори отиде и по-далеч - той изказа благодарност, че "Газпром" бил опростил 800 милиона евро неустойки за "Южен поток", при положение че руският гигант бе задължен от Европейската комисия да поеме ангажимент, че не може да търси неустойки. Всичко това обаче са нещата на повърхността - тези жестове не са истинската цена.

Истинската цена Путин сам я назова: Русия е готова да строи АЕЦ "Белене", ако проектът бъде възстановен. Русия е готова и да предложи гориво за АЕЦ "Козлодуй" и да участва в удължаване на експлоатацията на Шести блок. Малко по-късно руският президент произнесе онази фраза - че ще разглежда енергийните теми в "общия комплекс". Това обяснява защо толкова трескаво българското правителство реши да приеме решение, с което да предложи на Народното събрание да отмени мораториума върху строителството на "Белене". Трябвало е да се случи преди 30 май. Така отново на хоризонта се задава някакъв шлем, макар и не толкова голям, колкото онзи на Първанов. И ако Борисов трябва да бъде упрекнат в нещо, то не е конкретно поведението му по време на срещата в Москва, а нещо съвсем друго - това, че допусна почти десет години агентите на руския интерес в българската енергетика да направят всичко възможно интерконекторните връзки да се забавят и България да продължава да е изцяло зависима от Русия.