Анализ на Ясен Бояджиев:

„Просто ме забавляват да гледам колко ги е страх и как треперят всичките и се чудят какво да направят. Затова до август-септември ще ги оставя ей така да им видя акъла”. Така, описвайки настроенията на опонентите и конкурентите си, премиерът всъщност показа как вижда себе си - като политическо страшилище, което - не е решило, не е спечелило изборите.

Кой се страхува от президентските избори?

Той по принцип се държи, сякаш светът се върти около него. В случая обаче самонапомпването, освен че звучи комично, е признак не за самоувереност, а за страх. Страх, че президентските избори могат да се превърнат в гръмовно спукване на балона и драматично да ускорят загубата на властта.

Признак за този страх е най-напред самото отлагане на кандидатурата до последния възможен момент. Управляващите може и да са прави, че така наречената им кадрова „резервна скамейка” е дълга, само че тя е заета предимно от карикатурни образи, негодни за целта дори при силно занижените български критерии. А единиците, които не се вписват в тази категория, явно „не са толкова луди”, че да се оставят да бъдат въвлечени в предстоящата надпревара.

И да участва, и да не участва...

Включването на самия лидер и премиер пък вече далеч не е достатъчна гаранция за успех. Изглежда, въпреки болезненото си самочувствие, го усеща и той. За това говори раздвоението, с което се опитва предварително да оправдае едновременно и двете, взаимоизключващи се опции. При това с абсолютно неверни твърдения.

От една страна президентският пост бил „най-високата длъжност в държавата”, поради което участието му в изборите нямало да бъде „бягство от отговорност”. А и освен това президентските избори били „битка на лидери”. От друга страна обаче ГЕРБ била „единствената партия, която има оправдание да не изпрати лидера си на избори, защото той е премиер на страната”. Тъй че неучастието му няма да е бягство от тази битка.

Управлението като компромат

Управляващите щели да обявят кандидата си в последния момент, за да нямат време опонентите им да извадят компромати срещу тях. „Заляха човека с помия”, даде за пример премиерът своя заместник. Само че нищо не може да се направи, когато човек сам се „залее”. Като например спре митническа проверка, понеже е обещал „да не закача” някого. Или като назначава на държавна работа някого, с когото „рита топка”.

А и какъв по-голям компромат от затъващо в проблемите, силно в празните приказки, но безсилно в реформите така наречено управление на ГЕРБ? Тъй че за „треперещите” му опоненти едва ли има по-удобен противник на изборите от самия премиер. Те с удоволствие ще го обвиняват, че „бяга от отговорност”, знаейки прекрасно, че от тази отговорност вече не може да се избяга.

Автор: Ясен Бояджиев, Редактор: Александър Андреев