Трима души в България могат да се обявят за индивидуални победители след изборите за европейски депутати на 26 май - Бойко Борисов, Ангел Джамбазки и Десислава Иванчева. Лидерът на ГЕРБ и премиер - че измъкна партията от тресавището, в което затъна с „Апартаментгейт“ и „къщите за гости“, и с активността си обърна нагласите сред избирателите за по-малко от месец. Водачът на листата на ВМРО и бъдещ евродепутат за втори мандат - че спечели победа за партията си с упорита политическа работа на терен. Осъдената на първа инстанция бивша кметица на „Младост“ - че спечели повече гласове като независим кандидат за евродепутат от тези, дадени за коалицията „Патриоти за Валери Симеонов“ и за „Атака“.

На четвъртите за страната европейски избори от 6 355 633 избиратели с право на глас, според така и непрочистените от мъртви души списъци, до урните отидоха под 2 милиона души. Това е рекордно ниска избирателна активност на фона на тази в страните-основателки на ЕС и спрямо вота през 2014 г., когато гласуваха 2,2 милиона.

Вотът открои проблема за липсата на алтернатива в управлението и затвърди хроничната немощ на най-голямата опозиционна партия - БСП - да предложи такава. Въпросът е не как управляват ГЕРБ и Борисов, въпросът е дали избирателят смята, че друга политическа сила би се справила по-добре от партията, която е на власт трети мандат. Но докато Борисов се преутвърди като лидер, въпросът, който се задава в БСП след всеки изборен провал, а такива са почти всички в последните години, е дали Корнелия Нинова ще поеме отговорност и ще има ли оставки. Президентските избори не се броят, тъй като Румен Радев спечели не само с гласовете на БСП, а и поради „жокер“ от ГЕРБ, които извадиха за негов съперник Цецка Цачева.

Факторът "Борисов"

ГЕРБ победиха, макар за партията да са гласували малко над половината от партийните членове, които наброяват 960 000 (по данни, обявени преди време от Цветан Цветанов). Но армията от чиновници в изпълнителната и местна власт стига, за да гарантира победата. Премиерът Борисов също изигра важна роля. Неговото име постоянно бе споменавано от съпартийците му по време на цялата предизборна кампания. Борисов е фактор, който не трябва да бъде подценяван, каза министърът на финансите Владислав Горанов.

„Победата е това, което лекува най-добре, тя ще консолидира партията“, заяви по БНТ политологът Огнян Минчев. Така е, но все още чакаме резултати от проверките по „Апартаментгейт“. Иначе интригата при ГЕРБ е какво ще стане с Цветанов, пострадал заради този „гейт“ и явно игнориран по време на кампанията, както и дали Томислав Дончев ще е новият заместник-председател.

БСП ще трябва да се върне в парламента

Социолози и политолози бяха единодушни в първите си коментари - БСП не е успяла да мобилизира гласоподаватели извън твърдото си ядро. Но на фона на това, че кампанията ѝ повече плашеше, отколкото да приобщава, и че разединението, което е традиция в БСП, този път просто я парализира, резултатът си е направо успех.

Освен инфарктния пленум, на който предстои да се анализират резултатите от изборите, на социалистите и техния лидер Корнелия Нинова се налага да предприемат и друга трудна стъпка - да решат как да се завърнат в парламента, който напуснаха преди около 4 месеца. Извънпарламентарното им опозиционерстване не доведе до предсрочни избори и вече дразни и избирателите им. В коментар вчера лидерът на ПЕС, поставен под номер 5 в листата, Сергей Станишев, също заяви, че в началото този ход е изглеждал удачен, но „битката се води на тепих“.

Станишев призова да се направи трезв анализ на резултатите от вота, като посочи няколко фактора за второто място - изгубено време във вътрешни разправии и липса на единна кампания на листата на „БСП за България“. Освен това припомни, че на изборите през 2017 г. БСП също е имала шанс да спечели, а после е загубила, но заради увеличаването на депутатите тогава сериозен анализ така и не бил направен.

Интригата за БСП е дали вътрешната опозиция ще спечели и как ще се отрази това на подготовката за местните избори, след като социалистите нямат кмет в нито един областен град.

Доган поиска 400 000 гласа. Двойно по-малко са.

Почетният председател на ДПС Ахмед Доган постави като цел за тези избори постигането на 400 000 гласа, макар досега партията да не е печелила толкова на евровот. Резултатът е близо два пъти по-малко. От ДПС обясниха резултата с изискванията за уседналост, както и с факта, че много хора от традиционния електорат на Движението са на работа в чужбина. Изглежда че раната, отворена от Лютви Местан и партията му ДОСТ, също не е затворена. Резултатите показват, че ДПС, което през лятото на 2009 г. успя да изкара малко над 600 000 души, този път не сполучи. Но значителна част от избирателите просто не са гласували, а не че са избрали друга политическа сила. Неслучайно бе писмото на Доган с поисканата „прошка“ от „разсърдените и разочарованите“.

ДПС ще дадат отговор тази седмица дали вторият в листата - Делян Пеевски - ще е евродепутат или отново ще се откаже. Бизнесменът и собственик на медии си направил своя отделна кампания и не е участвал в предизборната обиколка, обясниха от ДПС. За физическото му присъствие в България се разбра наскоро от прессъобщение, което показваше Пеевски на благотворителна вечеря „ифтар“ в село Пашови. А в изборния ден бе увековечен как гласува във велинградското село Света Петка с кортеж от четири автомобила, два от които на НСО, и пазен от куп охранители.

"Демократична България" ще има депутат

Отначало не беше сигурно дали „Демократична България“ ще има свой депутат в новия Европарламент, но сега това вече е факт. Обединението на ДСБ, „Да, България“ и Зелените е трета политическа сила в София, което е добра предпоставка за предстоящите наесен местни избори. А българите от чужбина бяха тези, които дадоха решаващ тласък на “Демократична България“, така че то да вземе мандат за Европарламента.

В първия си коментар за вота водачът на листата Радан Кънев препоръча при по-нататъшните политически действия „да задълбочаваме вътрешната си интеграция“. Този резултат е доказателство за консолидация на значителна част от т.нар. градска десница. Социолози отбелязаха и друг интересен факт: дясното обединение е участникът в евроизборите с най-голям процент гласували, които са решили да пренаредят листата. Общо 42% от всички гласували за него са се възползвали от преференцията, докато в ГЕРБ например тя почти не е употребена.

Изборите приключиха. Сега остава да видим последствията.