Един месец след изборите, България вече си има правителство. За него чухме какво ли не - от това, че е плод на най-безпринципни договорки, до примиреното заключение, че е единственото възможно в момента. Необяснимите неща са пред очите на всички - как така ще разграждаш модела #Кой начело с премиер, по чието време #Кой порасна най-много? Как така ще правиш ревизия в енергетиката заедно с бащата на „Големия шлем“? Как така си носител на европейските ценности при положение, че си заедно с националисти с антиевропейски и профашистки идеи? Как ще задълбочаваш евроатлантическата ориентация с цял отбор сътрудници на Държавна сигурност зад гърба си? Необяснимостите са много и никой не ги спестява на участниците в новото управление.

Преобръщането на позициите също е факт. ГЕРБ уж нямаше да дели властта при по-малко от 121 депутати и щеше да върне мандата. Е, раздели властта. Реформаторският блок нямаше да участва в кабинет с премиер Бойко Борисов. Е, участва. Патриотичният фронт пък напълно необяснимо подкрепя правителството, без да е част от него, а АБВ излъчи дори вицепремиер и отстъпи по двата си главни приоритета - премахване на плоския данък и строителството на АЕЦ „Белене“ сега и веднага.

Три възможни приятни изненади

В кабинета има обаче трима министри, които притежават потенциала да очертаят по-различна политика от досегашната. Дори и да не успеят да убедят премиера и парламентарното мнозинство във всички свои намерения, тримата имат шанса да направят пробив.

Христо Иванов остава министър на правосъдието. Предложената от него актуализирана стратегия за съдебна реформа бе припозната от Реформаторския блок и в голяма степен включена в програмната декларация на новото правителство. Това е стратегията, срещу която подскочи статуквото в съдебната система - разделяне на Висшия съдебен съвет на прокурорска и съдийска част, за да не могат едните да имат власт над кадровото развитие на другите; пряк избор на съдиите и прокурорите за тези два съвета; механизъм за публичност, прозрачност и обществен контрол върху работата на Главния прокурор и т.н. За да придвижи своите идеи, Христо Иванов има нужда от подкрепата както на мнозинството в парламента, така и на премиера Борисов. Който чу по свой адрес репликата „Не ми се хили, ти си го избра“.

Даниел Митов остава министър на външните работи, с което е гарантирано, че никой няма да задава въпроса дали България не е само формален член на ЕС и НАТО. Категоричната му евроатлантическа позиция се открои на фона на шикалкавенията на предишните управляващи след началото на кризата в Украйна. Митов е първият български външен министър, който остро реагира на обидно изказване на руски държавник - вицепремиера Дмитрий Рогозин. И през 2007 година представителят на Москва в Брюксел Владимир Чижов нарече България „Троянски кон на Русия в ЕС“, но тогава нямаше подобна реакция. А пропусналият да реагира тогава Ивайло Калфин сега ще е вицепремиер - тоест, един от началниците на Митов.

Теменужка Петкова става министър на енергетиката. Тя не е толкова популярна колкото другите си колеги, но за изкушените от темата е знаково име. Като председател на Агенцията за държавна финансова инспекция точно тя извърши проверка на проекта АЕЦ „Белене“ и констатира нарушения за стотици милиони. Българската енергетика има нужда точно от ревизор. Който пък ще трябва да разчита на парламентарна подкрепа от партията на основния привърженик на проекта - Георги Първанов.

И една предстояща неприятна изненада

Програмната декларация на кабинета „Борисов 2“ включва очаквани и донякъде неизбежни действия. Ако управляващите се придържат към този документ, изненади няма да има. Но за провеждане на съдебна, здравна и административна реформи не са достатъчни усилията на съответните министри - трябва широка подкрепа. Дори и да имат добри намерения, новите управляващи ще се сблъскат с тромавата процедура по взимане на решения, която неизбежно сами ще си създадат. Балансирането между четири толкова различни политически сили отнема време - цяла България го видя по време на едномесечните преговори. Неслучайно кабинетът има вицепремиер специално по коалиционната политика - Румяна Бъчварова. Предстои назначаване на заместник-министри, областни управители, ръководства на държавни фирми. Думата „реформа“ крие зад себе си закриване на едни и основаване на други институции - там също трябва да бъдат назначавани ръководители. Отсега е ясно, че всяко едно действие ще трябва да извърви пътя на търсене на баланс, преди да бъде предприето. Цената в повечето случаи ще остава скрита за обществото.

Щеше да е много по-лесно, ако мнозинството избиратели бяха поискали едно и също - в оптималния случай това е демократично и прозападно развитие. За съжаление, на последния парламентарен вот такова мнозинство нямаше. Казано другояче: правителството е такова, каквото си го заслужиха избирателите. Абсолютно никой не го харесва, а това дава свобода на управляващите или да затвърдят тази оценка, или все пак да изненадат с нещо прилично.