Около 60 бежанци от Сирия, Афганистан и Пакистан са приютени в момента в Босилеград. 60 души - това е и капацитетът на центъра за бежанци, който след откриването си през декември се напълни до краен предел. Това сякаш изобщо не смущава кмета на Босилеград Владимир Захариев, който дори се обърна към сръбското правителство с молба да изпрати още бежанци.

"Писахме до правителството и до Комисариата за бежанците - ако имат проблем с настаняването на бежанци, спокойно да ги пращат при нас. Ние искаме да ги настаним тук, но трябва и да им предоставим добри условия. Това ще бъде отлична възможност за развитие на инфраструктурата, което ще е добре и за тях, и за нас, защото един ден всичко тук, до последната тухла, ще остане за нас", казва Захариев.

Иван Мишкович, който отговаря за връзките с обществеността в Комисариата за бежанците, смята това решение за мъдър ход. "То във всички случаи е хубав жест на толерантност. Но нека не забравяме и друго: когато, с одобрението на правителството на Република Сърбия, Комисариатът открива приемателни центрове, заедно с тях се появяват и десетки нови работни места. Лекари, готвачи, хора, които се грижат за почистването, за охраната - всички те са все местен персонал”, припомня Мишкович.

Накрай света

Босилеград е малка и бедна община, която остро се нуждае от инфраструктурни проекти. Освен това тя е доста изолирана - надалеч е от всички по-големи градове както в Сърбия, така и в България. В резултат хората напускат града и 37-те околни селища. А бежанците? В някакъв смисъл те пасват към Босилеград. Тук са настанени предимно семейства с малки деца, но има и младежи. Сред тях е и един футболист от Афганистан, когото босилеградчани искат да задържат като треньор. "Харесва ми да играя футбол с хората тук. Вече всички ме познават и са много мили с мен. Въпреки това не смятам да оставам тук. Целта ми е да стигна до Германия или Австрия", казва Али.

И за Хеджала Алия от Сирия, който е пристигнал тук заедно със съпругата си и с две малки деца, Босилеград е просто спирка по пътя към унгарската граница. Те са вече шест месеца в Сърбия, като през това време са понаучили няколко сръбски думи и изрази. Домакините разговарят със сирийското семейство отчасти на английски, отчасти на сръбски, а с всеки изминал ден комуникацията върви все по-добре.

Приемателният център в Босилеград е от най-малките, пък и се намира едва ли не накрай света. Чудно ли е при това положение, че неправителствените организации сякаш изобщо още не са пристигнали тук. Няма безплатни уроци по английски или сръбски, не се организират спортни събития и турнири, с две думи - няма нищо, заради което бежанците да искат да останат. През деня мъжете играят футбол или ако сами не играят, гледат как играят другите, а жените прекарват времето си с децата и в готвене. Майки с деца всеки ден се разхождат из Босилеград. Да, всеки ден е едно и също, но това очевидно не им пречи.

Мони от Пакистан разказва, че в центъра всичко е спокойно. Първите си четири месеца в Сърбия той е прекарал в Белград. "Там обаче не се чувствах в безопасност, така че помолих властите да ме преместят. Местиха ме на няколко пъти, но тук е най-добре. Най-безопасният център в сравнение с други, където бях настанен. Чак сега съм доволен", казва Мони.

Повечето бежанци влизат в Сърбия от Гърция и Македония. А онези, които идват от България, имат главно лоши спомени. И много са изненадани да научат, че в Босилеград огромното мнозинство са българи. Трудно им е да повярват, че между българите в България и българите в Сърбия има такава голяма разлика в отношението към бежанците.

Всички семейства от бежанския център вече са се опознали с местните жители. Говори се, че някои от тях дори обмислят да си купят къща в Босилеград. А местните хора твърдят, че бежанците изобщо не им пречат. Нещо повече - те дори се радват, че са в състояние да помагат на хора в беда.

"Аз лично им съчувствам. Тези хора имат сериозни проблеми и е разбираемо, че се нуждаят от помощ", казва един младеж. Възрастен мъж, също от местните хора, обяснява, че няма никакъв проблем с бежанците. "Не ни притесняват. А и защо да ни притесняват? Тихи са, почти не ги чува човек", шегува се той.

Благодарение на бежанците търговците на дребно доволно потриват ръце. Защото в тази слабо развита община хората харчат малко пари за хранителни продукти. Местните не вярват обаче, че някой от бежанците ще пожелае да остане, въпреки ниските цени на имотите.

Босилеград иска още повече бежанци

Всичките 60 бежанци от приемателния център в Босилеград са в списъка за прехвърляне към Унгария. В момента в Сърбия функционират 18 приемателни центъра, в които са настанени повече от 6000 бежанци. Унгария обаче приема само по десет души на ден, и то без събота и неделя. Тоест, в Сърбия са блокирани хиляди хора, които очакват да бъдат прехвърлени в ЕС, където мнозина от тях искат да се съберат със семействата си.

Босилеград широко е разтворил вратите си за бежанците и дори планира да обнови една сграда в центъра, която може да поеме още 150 души. А кметът Владимир Захариев вярва, че с подкрепата на държавата ще бъде в състояние да подобри качеството на живот както на бежанците, така и на своите съграждани.