Първо добрата новина: 54% от имащите право на глас , а в Босна това са 3,4 милиона души, взеха участие в изборите. Избирателната активност на тези президентски и парламентарни избори бе само с една десета от процента по-ниска от тази на предишните избори преди 4 години. Много наблюдатели очакваха по-ниска активност заради ширещата се бедност и общото недоволство в страната, но босненските избирателите ги опровергаха.

Положително е и това, че избирателите не допуснаха двама отявлени националисти като лидера на босненските хървати Драган Чович и този на босненските сърби - Милорад Додик - заедно да влязат в състава на тричленното колективно председателство на Босна и Херцеговина. И двамата са известни с това, че редовно заплашват с отцепване на контролираните от тях области, което би могло да разруши фрагментираната по етнически признак босненска държава. Само Додик успя да спечели място в босненското председателство, докато Чович бе победен от умерения социалдемократ Желко Комшич. Представителят на "Демократичния фронт" е антинационалист и убеден привърженик на общата босненска държава.

Национализмът още играе основна политическа роля

С това обаче като че ли се изчерпват големите новости около тези избори. При бошняците, или както преди ги наричахме босненските мюсюлмани, спечели мюсюлманската Партия на демократичното действие (ПДД). Накратко: изборите от неделя още веднъж заздравиха господството на националистическите партии в предвидената от Дейтънското мирно споразумение етническа федеративна демокрация в Босна и Херцеговина. Такава беше цената, която трябваше да бъде платена за прекратяването на една война, продължила няколко години и отнела над 100 хиляди човешки живота.

Именно национализмът на босненците, независимо дали са от хърватско-католически, мюсюлманско-бошняшки или сръбско-православни семейства, играе и до днес централна роля на всички политически нива. Босненските политици обичат да говорят за "националните интереси", но - с много малко изключения - почти не се интересуват от проблемите на гражданите, с които те се сблъскват всеки ден.

Официално безработицата в страната възлиза на 25 процента, а тази сред младежите под 25-годишна възраст достига почти до 60 на сто. Бедността е проблем, който засяга не само малцинствата. От нея страдат и много от пенсионерите. Като цяло жизненият стандарт на босненците не може да достигне и 1/3 от средния за ЕС. Неспособна и бездейна администрация, претоварени съдилища, корупция, хаос по пътищата и безогледно замърсяване на околната среда – това са само част от ежедневните проблеми на хората.

И понеже почти нищо не се е променило през последните 22 години след края на войната, босненците започнаха сами да търсят решение на проблемите си: всяка година десетки хиляди напускат страната - предимно млади и образовани хора, които заминават на Запад. Голяма част от тях напускат Босна завинаги.

От какво има нужда Босна днес?

Освен от реформа на конституцията, Босна има нужда най-вече от истинско икономическо чудо. А също и от мигранти, които да се завърнат от чужбина с пари и ноу-хау, за да ги инвестират в старата си родина. Това също би помогнало на босненската икономика отново да стъпи на крака. Страната спешно се нуждае и от субсидии за иновативни компании и предприемачи. Националистите от всички етноси обаче нямат никакъв интерес от подобно положително развитие. И се опитват всячески да саботират всички нови и градивни идеи.

Хората, които биха могли да реформират страната така, че тя да се превърне във функционираща демократична държава, ще трябва да дойдат отвън - от "международната общност", която разполага с възможности и средства да промени статуквото в страната, създадено от Дейтънския мирен договор.

Вместо това представителите на международната общност в Босна се държат все по-пасивно. Това се отнася най-вече до ЕС, чийто протекторат всъщност е Босна (редом с Косово). Силната и богата Европа изглежда тихомълком се отказа от своя мирен проект на Балканите, оставяйки инициативата изцяло в ръцете на националистите. Повече от половината от босненските избиратели обаче показаха, че все още са готови да участват в демократичния процес на страната – независимо от всички досегашни провали. Независимо от бедността,  безработицата, корупцията и масовата емиграция.

Сега на ход е Европа.