Самият национален празник изразява съвсем ясно трагичността в Босна и Херцеговина: на 1 март празнува само контролираната от мюсюлмани и хървати половина на страната. Втората - сръбската половина - не иска и да знае за него и го игнорира. За сърбите Босна не е нищо повече от "недоразумение". Поради което заплашват да се отцепят. 20 години след края на гражданската война балканската държава все така страда от разногласията между босненските мюсюлмани, сърби и хървати.

Правителство има, но от него нищо не зависи

Трайна блокада, задънена улица, безизходица - това са само някои от определенията, с които се описва състоянието. Ето и доказателството: след последните парламентарни избори трите народности се блокираха взаимно в продължение на цели 16 месеца. Правителство може да бъде съставено едва през февруари. То обаче почти не разполага с власт.

Всички важни решения се взимат от двете до голяма степен самостоятелни половини на страната. Освен това съществуват още 10 до голяма степен автономни кантона, както и град Бръчко, който се управлява съвместно от всички. Петима президенти, 14 правителства, 150 министри - затова отива половината от държавния бюджет. И макар Съединените щати и Европейският съюз да са предоставили много милиарди евро и цяла армия от експерти и дипломати, страната остава практически неуправляема.

Сърбите, които са една трета от населението /общо 4,6 милиона/, искат - както бе и по време на войната - да се отцепят от държавата и да се присъединят към Сърбия. Мюсюлманското мнозинство би искало да укрепи държавата, но се препъва в съпротивата на сърбите.

Орел, рак и щука

Мирният договор от Дейтън принципно слага край на войната, но пък не допринася за раждането на жизнеспособна държава - по този въпрос сред коментаторите цари пълно единодушие. Всички усилия на Брюксел и Вашингтон за реформиране на конституцията и прекратяване на патовата ситуация между сърби и мюсюлмани, така и не се увенчават с успех. Междувременно тенденцията е точно противоположната: сега и хърватите, които са 10 процента от населението, искат да се отделят и да създадат трета държава.

На 1 март преди 20 години 99,4 процента от гражданите гласуват за независимостта на родината си. Но сърбите бойкотират гласуването и в отговор създават своя собствена босненска държава, ръководена от Радован Караджич, който предстои да отговаря в Хага по обвиненията във военнопрестъпления. Броят на жертвите от последвалата гражданска война е неизвестен и до днес, идентифицираните мъртви до момента са 100 000. Ранените са стотици хиляди, над два милиона са прокудени, промишлеността е рухнала, големи части от страната са изпепелени.

Ако не друго, то корупцията процъфтява

И въпреки тази висока цена, ситуацията и до днес не се различава твърде от следвоенната. Трите народа враждуват и категорично отказват да заживеят съвместно. Политическите спорове изсмукват цялата енергия. Икономиката и инфраструктурата са в много тежко положение. Чужди инвестиции почти няма, а изгодните кредити отвън не могат да се използват в контекста на съществуващите спорове и несъществуващите проекти.

В международен сравнителен план Босна и Херцеговина е сред най-корумпираните държави в Европа. По данни на парламента - към един милиард евро от предоставените чуждестранни помощи са потънали в неясни посоки. Само администрацията процъфтява.

"Когато в Сараево на улицата кажеш "Добър ден, г-н министър", се обръщат всички околни, защото мислят, че се отнася за тях" - така се шегуват местните хора.

АГ, ДПА, ТД, ДВ, Б. Михайлова, Редактор: М. Илчева