Коментар на Франсис Франца:

Само два дни след като встъпи в длъжност, временно изпълняващият длъжността председател на парламента анулира гласуването по процедурата за импийчмънт на президентката Дилма Русеф. А два часа по-късно се отметна от собственото си решението. Ако изобщо е имало още съмнения, че отделни ключови фигури са в състояние да манипулират цялата демокрация в Бразилия, то сега отпаднаха и последните.

Личното отмъщение на председателя на парламента

Процедурата за импийчмънт срещу Русеф беше подета от бившия председател на парламента Едуардо Куня. Той обяви война на правителството на Русеф, след като името му се появи в списъка на разследваните във връзка с корупционния скандал около концерна „Петробраз”. След като процедурата за импийчмънт беше гласувана в парламента, Върховният съд с единодушно решение свали Куня от поста му на председател на парламента. Съдиите решиха, че той е злоупотребил със служебното си положение, за да осуети разследвания срещу самия себе си.

Само два дни след свалянето на Куня, временно изпълняващият длъжността председател на парламента Валдир Мараняо отмени процедурата по импийчмънта. Причината за този изненадващ обрат по всяка вероятност също е от личен характер: Мараняо беше порицан от собствената си партия, защото беше гласувал срещу импийчмънта. Малко по-късно страхът му явно е надделял над куража, и той отмени първоначалното си решение. Мотивите му? Очаквало го е явно изключване от партията, а това означава и загуба на депутатското място в парламента.

Много шум за нищо

С други думи: много шум за нищо, защото Сенатът твърдо държи процедурата по импийчмънта на президентката Русеф да се проведе по график. До края на седмицата ще бъде взето решение дали тя да бъде свалена от поста. Вероятността за това е голяма. Защото дори и да бъде прегласувано решението на парламента, крайният резултат вероятно би останал същият. Само дето би се стигнало до отлагане с няколко дни.

Целият този политически театър обаче пречи на бразилското общество да види най-същественото. Аргументите на всички страни в този спор са слаби и служат само като претекст, под който се прикриват някакви лични интереси. Независимо от това дали Дилма Русеф ще бъде свалена от власт или не, страшното в случая е това, че съдбата на бразилската република се намира в ръцете на малцина „богоизбрани”. Това е и сигнал, че демократичните институции в Бразилия са всичко друго, но не и стабилни.