Богатството на Бразилия е разпределено изключително неравномерно. Състоянието на шестимата най-богати бразилци се равнява на онова, което притежават 100-те милиона бедни граждани на страната. Това са предимно тъмнокожи бразилци, наследници на отвлечените от Африка роби. "Корените на това неравенство са в колониалното време и робството", казва икономистът Самуел де Абреу Песоа от Сао Пауло и добавя: „Нашата образователна система допълнително задълбочи това неравенството. Между 1930 и 1980 година населението на Бразилия нарасна неимоверно, а по онова време в образователната система бе инвестиран само 1 процент от БВП на страната. Днес инвестициите в образованието съставляват 6 процента от БВП.

"Бразилия отделя немалко пари за образование, но не ги влага ефикасно. Качеството на държавното образование е много ниско", казва Бернар Апи от мозъчния тръст CCiF. Последиците са катастрофални. Поради ниската производителност на труда, заплатите остават трайно ниски. "А действията на държавата почти не допринасят за намаляване на неравенството", твърди Самуел де Абреу Песоа.

Пенсии без връзка с реалността

Данъчната система задълбочаване това неравенството още повече. Докато 10-те процента най-бедни бразилци плащат близо 32% от доходите си под формата на данъци, данъчното бреме за най-богатите 10 процента от гражданите възлиза на едва 21%.

„Нашата данъчна система облага главно потреблението, а това води до нова несправедливост. Бедните домакинства изразходват голяма част от доходите си за потребление, което означава, че тяхното данъчно бреме е непропорционално високо.

Бразилците с високи заплати са в по-изгодно положение и по отношение на ДОД. Той би трябвало да е прогресивен,  в действителност е регресивен, защото печалбите и дивидентите за физическите лица не се облагат с данъци", казва икономистът Татиане дос Сантос Писцители. Ставката на корпоративния данък е от 34%, но съществуват безброй легални трикове, които позволяват на фирмите да не плащат изобщо никакви данъци. Дефицитът в държавната пенсионна система расте скокообразно. Основната причина за това са несъразмерно високите пенсии на държавните служители.

"Държавният сектор си отпуска пенсии, които нямат никаква връзка с реалността. И вместо да служат на гражданите, държавните служители използват държавата за собствени цели“, казва Самуел де Абреу Песоа. Около 14 процента от БВП се отделят за пенсии. Само за сравнение: В Япония този дял е от 10 на сто, макар че там процентът на пенсионерите е четири пъти-по-висок. Затова в бразилския бюджет липсват пари за инвестиции в занемарената инфраструктура, училищата и болниците. "Това намалява и желанието на гражданите да плащат данъци. Намираме се в дяволски кръг", допълва експертът.

Бедността отново расте с високи темпове

Ширещата се от 2014 година насам икономическа криза застрашава и някои от постигнатите успехи на Бразилия в борбата срещу бедността. "Всяка година в периода между 2001и 2014 намалявахме неравенството стъпка по стъпка. Доходите на най-бедните 5% от населението растяха двойно по-бързо от средните за страната“, казва икономистът Марсело Нери в разговор с ДВ. През този период социалните програми намалиха бедността с две трети. "Сега обаче неравенството отново расте силно - за първи път от 1989 година насам", споделя той и допълва, че седем милиона бразилци са затънали в бедност от 2014 година насам.

Равносметката е печална: 13 милиона безработни, 34 милиона социално неосигурени трудови отношения, 27 милиона души, които вече са се отказали да търсят каквато и да е работа. И само 33 милиона работни места със социални осигуровки. "Трябва бързо да намалим относителния дял на социално неосигурените трудови отношения, за да могат трудещите се да получат достъп до гарантираните от закона социални услуги. Само с годишен икономически ръст от 3 до 4 процента бихме могли да говорим за някаква социална политика", казва бившият президент на Централната банка Карлос Джералдо Лангони.