От няколко седмици насам международните медии излизат с почти идентични заглавия. "Натискът върху президентката расте!", четем в повечето издания. Изглежда, че целият свят само чака Дилма Русеф най-сетне да подаде оставка. Но това, което се случва в Бразилия, не се вписва в обичайната схема на борбата за власт между две групи. От една страна, Дилма Русеф и бившият президент Игнасио Лула да Силва твърдят, че нямат никаква вина. Поне срещу Дилма Русеф няма никакви убедителни доказателства, че е замесена в корупция. От друга страна, тя направи една възмутителна маневра, като назначи Лула да Силва за министър, само за да го закриля.

Независимо правосъдие ли?

Другият лагер е този на опозицията и правосъдието, които твърдят, че се борят независимо срещу корупцията. Странно обаче, разследванията срещу някои вървят по-бързо, отколкото срещу други. Съдиите, които всъщност трябва да бъдат надпартийни, проявяват явни симпатии към протестите срещу правителството и дори вземат участие в тях. Да не говорим за комисията по импийчмънт, в която 37 от 65-те ѝ членове са разследвани за корупция, а срещу президентката досега няма повдигнато обвинение.

По този начин става все по-ясно, че всичко казано и сторено в тази криза е част от сложна политическа игра. Дяснолибералната партия "Бразилско демократично движение" (БДД) напусна правителството. Само по себе си това е сензация, тъй като партията участва във всички правителства след редемократизирането на страната през 1985 година и винаги е заемала важни постове в кабинета. Още един повод за световната общественост, търсеща яснота относно бразилската криза, да си зададе въпроса: Ще падне ли Дилма? Изправена ли е вече пред импийчмънт? Бразилия обаче още веднъж ще разочарова света и няма да внесе яснота по въпроса.

Възможно е, разбира се, и други малки партии да напуснат правителството, както това стори БДД. По този начин могат да бъдат събрани достатъчно гласове за импийчмънт. От друга страна, партията "Бразилско демократично движение" е толкова разединена, че изобщо не е сигурно дали ще гласува сплотено за импийчмънт на президентката. Възможно е с излизането си от правителството БДД да отстъпва място за нови коалиционни партньори, които могат да предложат по-силна подкрепа на Дилма Русеф.

Смяна на партиите като носни кърпи

Трябва да се знае, че партийната лоялност в Бразилия по традиция е изключително разтегливо понятие. Само между 18 февруари и 19 март 87 депутати смениха партиите си. При това използваха едно ново правило, въведено именно от лидера на движението за импийчмънт и председател на долната камара на парламента Едуардо Куна. Във всеки случай има един политик, който няма да бъде губещ в никакъв случай. Това е вицепрезидентът Мишел Темер, който е най-важната политическа фигура в БДД. Той остава в правителството на Дилма Русеф. Ако президентката бъде свалена, той автоматично ще стане нейн наследник.

Тоест Бразилия преживява ни повече, ни по-малко една война на лични интереси, представена като политическа борба, която обаче няма нищо общо с интересите на страната. Тази недостойна игра съсипва доверието в политиката в една страна, която само допреди няколко години минаваше за най-голямата икономическа сила в Латинска Америка и беше пример за подражание в борбата срущу социалната несправедливост.