Поздравления! Както се оказа - не само бразилската телевизия може да задържи зрителите пред екраните със сапунени опери. Политическите представители на страната също изнесоха пределно драматични постановки по време на своите кампании - през последните три месеца предизборната борба напомняше истински водовъртеж.

Отсега е ясно, че победителите в първия тур - президентката Дилма Русеф и съперникът ѝ Аесио Невес - ще поднасят и още изненади в следващите три седмици до балотажа. Сигурно е и, че бразилската Партия на труда ще продължи да управлява, дори мнозинството избиратели да гласуват срещу Дилма Русеф на 26 октомври. Резултатите от първия тур на президентските избори опровергаха всички прогнози - така очакваният дамски дуел между Дилма Русеф и съперничката й Марина Силва не се състоя. В замяна на това обявеният от социолозите за политически труп социалдемократ Аесио Невес отпразнува политическото си възкресение.

Икономика или социална политика?

Неочакваното съотношение на силите придава нов акцент на състезанието за най-високия пост в Бразилия. Сега става дума за евентуалното противопоставяне на икономическата компетентност, за която претендира Аесио Невес, и социално-политическите успехи на управляващата Партия на труда с нейната кандидатка Дилма Русеф. Различията между двамата кандидати са значително по-малко, отколкото би се харесало на партийните стратези. Защото социалните програми на Партията на труда са се превърнали в един вид светиня в Бразилия.

От встъпването в длъжност на бившия президент Игнасио Лула да Силва през 2003 година, тези социални програми измъкнаха от бедността 35 милиона бразилци и ги превърнаха в част от средното съсловие. Затова и социалдемократът Аесио Невес вече обяви, че иска да продължи и да "подобри" тези социални програми. Много от членовете на неговата Социалдемократическа партия смятат социалните програми за своя интелектуална собственост - не престават да твърдят, че значителна част от реформите са били проведени още по време на президентството на Ферандо Енрике Кардосо /1994-2002/. Но не само социалните програми ще останат част от бразилската действителност - в образованието, здравеопазването и външната политика също не могат да се очакват значителни промени.

Една държава - една партия

Причината за политическата приемственост се корени в свръхпропорционалното присъствие на бразилската Партия на труда във всички обществени институции на страната. Основана по времето на военната диктатура през 1980 година, тя е окупирала всички ключови постове в държавните предприятия, банките и административни апарат. Тя е най-голямата политическа сила в страната със 70-те си депутати в парламента и избраните още на първия тур трима провинциални губернатори. Т.е. никой не би могъл да се конкурира с нея.

Дори Дилма Русеф да не бъде преизбрана на балотажа, новият президент ще трябва да сътрудничи с нейната Партия на труда, ако иска да прокарва закони или да провежда реформи на национално ниво. А ако Дилма спечели, мощта на партията само ще продължи да расте.