През последните месеци България има скромно, но еднозначно присъствие в руските медии: това е държава-предател. Тя е “на страната на НАТО”, сътрудничи си с Украйна, налага санкции на Русия, противник е на големите руски енергийни проекти и ако изобщо може да се каже нещо в нейна защита, то е следното: това е страна без собствена воля. Тя просто изпълнява заповеди на външни началници. Както беше написал всекидневникът “Российская газета” още преди Нова година, България се управлява от Брюкселския Градски съвет, който пък зависи от Вашингтонския Областен съвет.

По 10 милиона за пропаганда?

Медийният поглед на Русия към България е вечен дразнител на българското любопитство, което през последните дни бе допълнително смутено от публикация на френското издание “Нувел обсерватьор”, което на 13 юли се позова на неназован източник и съобщи, че Русия отделя по 10 милиона евро годишно за пропаганда сред българските медии и политици. Непроверено (и трудно проверяемо) твърдение, чиято достоверност е проследима най-вече в полето на опита.

За разлика от България, където прокремълски публикации и твърдения все още се нуждаят от целеви бюджет, в руските медии това е като да чукаш на отворена врата. Поне ако съдим по публикациите в “Известия”, “Российская газета”, “Московский комсомолец”, ТАСС и “Регнум”. Най-пресният пример е от последните дни: “България изпраща свои военни в Украйна”, гласи информацията на агенция “Регнум”, препечатана впоследствие от повечето водещи издания. От автентичната новина е изрязано уточнението, че става дума за учения. И така информацията се вписва в многомесечното пропагандно внушение, че България “воюва” в Украйна (срещу Русия).

Близо до войната, далеч от Слънчев бряг

Всяка информация, в която съжителстват думите “България” и “НАТО”, е подчинена на две емоции - тревогата, че НАТО се готви за нападение (срещу Русия), и недоумението, че България е съучастник. Името на страната отдавна обитава безчет публикации за “ядрен юмрук”, “милитаристичен хепънинг”, “техника за високотехнологични убийства” (“Известия”) и всевъзможни подробности за балистични ракети, гаубици и пехотни части, насочени “към пълномащабен конфликт с Русия”. Съжителството на името “България” с името “Слънчев бряг” е в пъти по-рядко срещано.

Подборът на информация от България е подчинен на послания за тревожност, разпознаваеми не само от съдържанието на новините, но също така от разположението им на страниците и от контекста, в който са поднесени. Безпокойство успява да събуди дори новината, че се обсъжда изграждането на фериботна връзка по Дунав, която да улесни транспорта между България и Украйна.

Премиерът Борисов пък е представен като критик на ЕС, който е недоволен от загубите за България в резултат от руските санкции и който не желае да търпи повече вреди: “интересно, а когато София подкрепи санкциите срещу Русия, какво “желаеха” членовете на българското правителство”, пита “Российская газета”.

"Какво да очакваш от едни братушки..."

Читателските форуми може и да не са представителни за настроенията на много хора, но тук ще ги цитираме заради натрапчивата употреба на думата “братушки”. Споменаването ѝ е в следния контекст - че братушките “винаги” са предавали Русия и че това са хора без морални устои. Ако българите имаха такива, те щяха да излязат от НАТО и щяха да “спрат да воюват” с Русия. “Но какво да искаш от едни братушки” - възкликва огорчен читател и ни дава повод да уточним: думата “братушки” има на руски пейоративен смисъл, като това е резултат не от политическата конюнктура, а от развитието на езика.

Думата е въведена в Русия по време на руско-турската война като иронично определение за славяните, живеещи извън империята, но излиза от употреба още преди да е добила популярност. В днешния руски език тя е навлязла вторично през българския език и през Вазов, изправяйки съвременния руснак пред едно недоумение: да вижда как едно подигравателно определение се е използвало насериозно и прочувствено тъкмо от народа, за когото то се отнася. Руското звучене на думата “братушки” се определя от суфикса “ушк”, който по дефиниция е умалителен или пренебрежителен, а в случая съдържа и коварния за руските съществителни звук “к”, често пъти използван за въвеждане на негативна конотация. Накратко: “братушки” е дума, която за съвременния руски слух е в добрия случай комична, а в лошия - подигравателно-обидна. Нищо общо със значението, въобразено от Вазов.