Място за злорадство тук няма. Но абсурдното представление, което ни беше изнесено при третия опит за приемане на сделката за Брекзит, завършил отново с поражение за Тереза Мей, ни кара да изпитваме известно задоволство. Ако - с подкупи, заплахи или обещанието ѝ да подаде оставка - британската министър-председателка беше успяла да прокара това споразумение, в очите на мнозина тя все още можеше да изглежда като героиня. Сега обаче е ясно, че Мей загуби всичко - битката си за някакъв регулиран Брекзит, поста си и доверието на хората.

Върхът на лицемерието

Върхът на лицемерието пък беше достигнат, когато няколко души от редиците на торите и най-остри критици на британската министър-председателка, вкл. хардлайнерът Борис Джонсън, се обърнаха на 180 градуса и решиха да подкрепят сделката с Брюксел. Те просто бяха надушили предстоящата смяна на властта, след като Тереза Мей предложи да подаде  оставка.

Всички те твърдят, че се водят от интересите на страната, но мислят най-вече за собствените си интереси, за кариерата и инвестиционните си фондове. Но също и битката на Тереза Мей беше преди всичко за партията ѝ, а не за гражданите. В обръщението си към депутатите, в което ги призова да подкрепят споразумението, тя говори за благото на Великобритания, но имаше предвид само торите.

Все още ли Мей не е разбрала, че нейната партия отдавна я е захвърлила на бунището на историята? Тя продължава да упорства, а цялата тази драма се превръща в нещо средно между театър на абсурда и треторазряден футбол. Същите консервативни политици отхвърлят втори референдум за Брекзит като недемократичен, но в същото време не намират нищо нередно в това парламентът да гласува дотогава, докато не бъде постигнат резултат, който да им харесва. Мнозинството британци не би трябвало да наблюдават всичко това така безучастно. Но очевидно този народ е по-търпелив, отколкото изглежда. 

Все още има изход 

Ако парламентът в понеделник успее да постигне някакъв компромис, който Тереза Мей или нейният заместник представят още тази седмица в Брюксел, а ЕС направи усилие да надскочи собствената си сянка, може да бъде предотвратено най-лошото - твърд Брекзит още на 12 април с всички последици от това за бъдещите отношения.

Изминалите две години бяха един безкраен стрес за всички участници, засили се усещането за непредсказуемост и предстояща катастрофа. Напускането на ЕС се оказа доста деструктивно начинание, а битката за постигане на договор, който трябва да регламентира бъдещите търговски отношения между Великобритания и ЕС, ще бъде не по-малко трудна задача. 

Брекзитът показа всички слабости на системата на Острова и безмилостно разголи слабостта на политическата класа. Правителството не е в състояние да управлява, защото е напълно разединено. Поведението на Тереза Мей е катастрофално - тя не е склонна на никакви компромиси и не умее да кове мнозинства. Упорството е единственото ѝ оръжие. 

Консервативната партия мисли само как да запази властта и се оставя да бъде водена от националистическо-идентитарни идеологии. Начело на лейбъристите пък е старата марксистка гвардия, чиито светоглед е замръзнал някъде около 1975 година. И двете партии не са в състояние да се преборят с кризата, породена от Брекзит. Дори в последната минута да бъде намерен някакъв що годе разумен компромис, посятото в политическата система семе на разрухата ще покълне. Брекзитът отслабва политическия център и подсилва крайните политически сили, а гласът на фанатиците започва да заглушава този на умерените политици.

Дилемата на ЕС

Брекзитът вече провали двама министър-председатели. Накрая той ще изяде и децата си, както и другите революции преди него. Брекзитът действа като вирус-убиец, който опустошава политическия ландшафт на Великобритания. И ЕС се страхува той да не зарази и други. Точно това ще бъде и залогът, когато на кризисната среща на върха след 10 дни се решава дали британците да не получат още един последен шанс. ЕС трябва да реши за себе си какво иска - да сложи ужасен край на сагата с Брекзита, или да продължи ужасът безкрай.