На 23 юни 2016 година около 17 милиона избиратели гласуваха за излизането на Великобритания от ЕС. Въпреки това 35 месеца по-късно британците и северноирландците биха могли да участват в изборите за Европейски парламент. Това би било огромен срам!

История на разочарованието

Тази ситуация е признание за това, че британската политика така и не е намерила път за излизане от задънената улица. Тъй като в Долната камара на британския парламент все още няма консенсус, правителството на Тереза Мей трябваше за пореден път да поиска отсрочка от своите партньори. И тъй като, според желанието на Тереза Мей, следващата дата за излизане от ЕС трябва да е 30 юни, британците би трябвало най-малкото да се подготвят за евроизборите през май и дори евентуално да участват в тях. Не на последно място заради правната сигурност. Не е изключено преди това в Уестминстър да бъде постигнато някакво единодушие. Но след поредицата провалени гласувания това е малко вероятно.

Участието на Великобритания в европейските избори би било меко казано куриозно. Да го кажем отново - би било срамно! Това участие би могло да предизвика нова политическа динамика. Противниците на Брекзита биха могли да я използват, за да свикат нов референдум и да мобилизират масите. Привържениците му пък биха могли да я използват по същия начин, но с обратен знак. Избирателната активност би се повишила. А изборната борба би била много остра.

Брекзитът все повече се превръща в история на разочарованието. Сега от протагонистите в Лондон зависи Брекзитът да не се превърне в история на безкрайния ужас. Колкото и да им е неприятно, партньорите на Лондон не бива да усложняват ситуацията с упорството си. Да, трябва да се внимава европейската политика като цяло да не бъде въвлечена в британския хаос. Същевременно обаче не бива да се гледа равнодушно на Брекзита без споразумение. Защото това би означавало пълен провал. А от последиците биха страдали всички. Макар и не в еднаква степен.

Отчаяние и гняв

Брекзитът трябваше да бъде пътуване към златното бъдеще. Днес обаче цари отчаяние, раздразнение и гняв. И когато след известно време се запитаме защо доверието на хората в политиката постоянно намалява, в тази история бихме могли да открием доста сполучливи отговори.

 

Клаус-Дитер Франкенбергер, ФАЦ

Frankfurter Allgemeine Zeitung

www.faz.net

Всички права запазени

Frankfurter Allgemeine Zeitung GmbH, Frankfurt am Main