Вече е ясно: след вота за Брексит тревогата сред британците е голяма. Но дали излизането от ЕС не може да бъде отменено? Дали Обединеното кралство няма все пак да остане в Общността? Това е възможно. Ето при какви условия:

1. Ако се намеси Лондон

Референдумът няма обвързващ характер, т.е. британският парламент не е длъжен да изпълни волята на народа. Това означава, че член 50-ти от Лисабонския договор няма непременно да бъде задействан. Нито пък е нужно да се изпраща официално съобщение до Брюксел, съдържащо волята за излизане от ЕС. Депутати като лейбъриста Дейвид Леми се борят за това парламентът в Лондон да не се съобрази с резултата от референдума. "Не сме длъжни да го правим, нека спрем цялото безумие!", апелира той в социалните мрежи. Според него, депутатите би трябвало самостоятелно да вземат решението си, още повече, че много от онези, които са гласували в полза на Брексит, междувременно са променили мнението си.

"Британските парламентаристи са народни представители, а не делегати", казва Джо Мъркенс от London School of Economics and Political Science. "Задачата им е не просто да прилагат волята на народа, а да я обсъждат и след това да взимат решенията си – и то по съвест".

Според Джеймс Найтли обаче, икономист от ING-Bank, дори и след подобно обсъждане е по-вероятно да се стигне до излизането на британците от Общността. Той казва: "Политици, които чисто и просто игнорират народната воля, едва ли могат да разчитат на това да бъдат преизбрани."

2. Ако се намесят Шотландия или Северна Ирландия

Шотландия и Северна Ирландия гласуваха категорично в полза на оставането в ЕС, но бяха надвити от техните английски и уелски сънародници. Според Джо Мъркенс, резултатите от референдума, които бяха 52:48 в полза на "напускането", могат да бъдат разтълкувани и по друг начин: като 2:2 (т.е. без победител). Все пак две от четирите националности искат да останат в ЕС и би било противоконституционно да се игнорира тяхната воля, а в резултат на това да се застрашава и целостта на Обединеното кралство, категоричен е Мъркенс.

Докато шотландците вече оглеждат всички възможности за оставане в ЕС, включително и с цената на отцепване от Обединеното кралство, на Острова започват да се чуват гласове, които апелират за обединяването на Северна Ирландия с Република Ирландия (Ейре). Много от северноирландците и бездруго имат право да притежават не само британско, но и ирландско гражданство. Непосредствено след референдума в Република Ирландия броят на подадените молби за ирландско гражданство рязко нарасна.

Министър-председателката на Шотландия Никола Стърджън освен това обмисля възможността за шотландско вето срещу напускането на ЕС. Тя казва, че създаденият през 1999 шотландски регионален парламент в Единбург би могъл да откаже да даде съгласието си за Брексит. Британски конституционни експерти обаче изразяват съмнения доколко парламентът в Единбург наистина разполага с подобно право.

3. Ако има втори референдум

Да се гласува, докато не се постигне подходящ резултат – на теория подобно нещо е възможно и във Великобритания. Над 3,6 млн. британци са подписали до този момент петицията, която иска отменяне на Брексит. Подписите си под нея са сложили предимно млади хора, много от британците, живеещи в чужбина, както и огромен брой лондончани – сред тях има дори и такива, които на референдума са гласували за напускане на Общността. Доказателство за това са статистиките на търсачката Гугъл. Фактът, че непосредствено след референдума преобладаваха запитвания от рода на "Как се влиза в ЕС?" или "Какво представлява ЕС?" би могъл да означава, че има редица хора, които по всяка вероятност са променили мнението си.

Промениха се и някои други неща: Найджъл Фараж от UKIP например беше принуден да признае, че цифрата от 350 млн. британски лири, които Лондон уж превеждал седмично под формата на вноска в Брюксел, не е съвсем вярна, тъй като голяма част от парите се връщат в страната под формата на субсидии.

Мнозина от привържениците на Брексит вероятно не са били наясно и с това, че напускането на ЕС може сериозно да застраши единството на Обединеното кралство. "Централният лозунг на привържениците на Брексита беше: Искаме да си върнем контрола над страната", казва Мъркенс. "Но дали ще я има изобщо повече онази страна, която искахме да контролираме?", пита той.

4. Ако се намеси Брюксел

Докато не се задейства член 50- от Лисабонския договор, все още е възможен и следният сценарий: Брюксел решава да задържи британците в Общността на всяка цена и им прави толкова големи отстъпки, че дори и най-решителните привърженици на Брексит от Партията на торите да променят мнението си. Джеймс Найтли обаче смята този вариант за най-малко вероятен. "На референдума ставаше дума предимно за миграцията. Това означава, че ЕС би трябвало да направи на британците особено големи отстъпки тъкмо по този въпрос. Само че свободното движение на хора и услуги играе ключова роля за ЕС и там няма да са възможни никакви отстъпки", твърди Найтли. Освен това много от изказванията на европейските политици след референдума показаха, че Общността иска да приключи със случая колкото е възможно по-бързо. Защото всяко протакане на Брексита би внесло огромна несигурност в Общността.

***

Разгледайте и нашата фотогалерия: