Коментар на Биргит Маас:

Само допреди три седмици във Великобритания всичко си беше наред: икономиката вървеше плавно нагоре, безработицата беше спаднала до рекордно ниско ниво. На "Даунинг Стрийт" 10 Дейвид Камерън се радваше на стабилното мнозинство по време на втория си мандат и на управлението без коалиционен партньор. Отделянето на Шотландия беше предотвратено, а в Северна Ирландия ситуацията бе спокойна.

За една-единствена нощ волята на народа обърна всичко надолу с главата. А Дейвид Камерън сега е изправен пред развалините, за които сам има вина: до последна минута той се надяваше, че ще спечели референдума, с което тъй досадната му тема за Европа, по която неговата партия спори от десетилетия насам, на първо време щеше да заглъхне. Но вместо да се опита да усмири враждите в своята партия, Камерън се надцени и хвърли цялата страна в дълбока криза. След гласувания Брексит курсът на британската лира падна до най-ниското си ниво досега. Сега Лондон, където мнозинството беше срещу напускането на Общността, е овладян от паника. А Шотландия заплашва да се отдели от Обединеното кралство. Същевременно лейбъристката опозиция е изпаднала в безкрайни противоборства, почти всеки ден валят нови оставки. Привържениците на Брексита като Борис Джонсън, Найджъл Фараж и Андреа Ледсъм един след друг бързат да слязат от потъващия кораб. Затова и изборът на нов министър-председател изведнъж се извърши по-бързо от очакваното.

Мей поема съдбините на страната

Всъщност в случай на оставка на премиера би трябвало да се проведат вътрешнопартийни избори. Би трябвало да има и няколкоседмична предизборна кампания, така че всички членове на партията да разполагат с нужното време, за да изберат своя нов лидер. След изненадващото оттегляне на Андреа Ледсъм от надпреварата за премиерското кресло обаче цялата тази процедура се оказа излишна и торите избраха новия си лидер без алтернативна кандидатура. Тереза Мей просто беше издигната на този пост, без да е печелила вътрешнопартийни избори.

Всъщност това е и правилно. Консервативната партийна база на торите и бездруго не е представителен отрязък от населението. В нея има повече възрастни хора и повече белокожи, отколкото е характерно за цяла Великобритания, а и повечето членове на партията са концентрирани в южните региони на страната – т.е.техният вот едва ли би придал на избора на новата министър-председателка онази демократична легитимност, която би била необходима.

А и никой не би имал полза от това Камерън да управлява още няколко седмици с отслабени позиции. Затова е добре, че смяната стана бързо. От днес (13-ти юли) Тереза Мей поема съдбините на страната.

Далеч по-честно щеше да е, ако Камерън от самото начало беше изяснил, че ще подаде оставка в случай на Брексит. Тогава британците може би щяха по-добре да си представят целия хаос, в който страната им ще изпадне в резултат на тяхното решение. Вместо това той до последно твърдеше, че ще доведе докрай онова, което е започнал, и че лично ще води даже и преговорите за напускане на ЕС.

Брексит значи Брексит

Подобни лъжи са истинската причина за сегашната криза на доверието към политиците като цяло. Вотът на британците за излизане от Общността няма особена връзка със самия ЕС. За повечето избиратели беше преди всичко важно да покажат среден пръст на правителството в Лондон – заради това, че се чувстват като жертви на глобализацията. Или заради това, че управляващите пренебрегват хората от провинцията за сметка на модерните градски елити или бизнес-интересите на Лондонското сити.

Тъй като новото правителство не е в състояние да игнорира тези настроения, Тереза Мей е права да следва ясен курс на поведение. Тя вече обяви: решението за Брексит си остава в сила, а нов референдум няма да има, нито пък нови избори – не и в обозримо бъдеще. Тя обеща да положи усилия за помиряването на страната и да ограничи властта на големия бизнес. Да видим дали покрай преговорите за Брексит наистина ще й остане време за подобни неща.

А Дейвид Камерън ще влезе в историята на Великобритания като трагична фигура: като човек, който е отговорен за напускането на ЕС, макар и сам да не го е искал.

***

Припомняме Ви нашата фотогалерия: