Йозеф Кайзер е 16-годишен, когато двама гестаповци го задържат и отвеждат в Градската болница на Лудвигсхафен. Там го сперилизират - против волята му. Същата съдба споделя сестра му, както и стотици други млади хора, чиято единствена „вина“ е, че са родени от майка-германка, но баща им е войник, който произхожда от френските колонии в Африка.

Расизъм, пропаганда, брутални посегателства

Това брутално посегателство е апогеят на един процес, който започва 17 години по-рано, когато в съответствие с Версайския договор съюзниците окупират Рейнска област. За тази окупация през 1920 година Франция изпраща 100 000 войници, една пета от които произхождат от френските колонии. Като бащата на Йозеф, който е от Мадагаскар. В сгорещената политическа атмосфера на младата Ваймарска република това присъствие бързо води до напрежения. Германия току-що е изгубила своите колонии и появата на въпросните френски войници се възприема като гигантско унижение. Държавни и граждански организации тръгват на расистки пропаганден поход под мотото „Черен позор“. Авторите на многобройни позиви, памфлети и вестникарски статии представят войниците от френските колонии като „диви зверове“, които убиват и изнасилват цивилното население.

Зад тази кампания стоят не само консервативните и националистически сили. По онова време расизмът и евгениката вече са пуснали корени в германското общество. Дори социалдемократи като президента Еберт и външния министър Кьостер се възмущават, че французите са изпратили войници „от най-ниското културно стъпало“ и че това е „престъпление срещу душата“ на германския народ.

В политическите сметки влиза и още един замисъл. С помощта на този расизъм, който и в чужбина попада на благодатна почва, трябва същевременно да се дискредитират и разпоредбите на Версайския договор. Тоест, на базата на общите предубеждения се търси възстановяване на международната солидарност с Германия. С подкрепата на германското външно министерство по цял свят излизат клеветнически статии за войниците от френските колонии. Един от авторите, британският лейбъристки депутат Едмънд Дин Морел, обвинява Франция, че е пуснала срещу германското население „диви черни“ и „примитивни варвари“, чието „неукротимо зверство“ вече е довело до многобройни изнасилвания. Пропагандата не затихва толкова бързо, но очакваният външнополитически „успех“ тъй и не се случва.

Независимо от мащабните усилия, в Рейнската област възникват многобройни любовни връзки между германски жени и френски войници от колониите. Това е същинска плесница за националистите, които непрекъснато твърдят нещо съвсем друго: че германската жена била опозорена. В тяхната кампания на омразата тъкмо женското тяло символизира „народното тяло“ на Германия, като и двете трябва да се опазят от „примеси“. Не закъснява да реагира и германската пропаганда, която взима на мушка поведението на тези жени, наричайки го „бял позор“. А децата, родени от такива любовни връзки, са дамгосвани като „рейнски копелета“.

Тези деца растат в условията на обществена изолация. Самото им съществуване и по-тъмният цвят на кожата им се превръщат за националистите и реваншистите в едно непрестанно човъркане на спомена за поражението в Първата световна война - и за собственото им безсилие спрямо разпоредбите на Версайския договор.

Още през 1923 година властите във Ваймарската република започват систематична регистрация на тези деца. През 1927 година един държавен служител настоява пред началниците си в Министерството на здравеопазването да бъде проверена възможността за стерилизирането им чрез една „изцяло безболезнена интервенция“. Предложението е отхвърлено, защото законът не допускал подобни насилствени мерки, особено пък по отношение на лица с майки-германки. Но това само отлага решението. След като националсоциалистите идват на власт, регистрирането на въпросните деца се разширява. А през 1937 година с тайна заповед на Хитлер към Гестапо е създадена така наречената „Извънредна комисия 3“, която се занимава единствено с незаконното стерилизиране на тези деца. Документирани са 436 случая, но в сивата зона със сигурност има далеч повече.

Никакво възмездие

Две години след края на националсоциалистическия режим се стига и до процес. На подсъдимата скамейка са изправени трима от изпълнителите - лекари, членували в Националсоциалистическия съюз на германските лекари. Според обвинението, в стотици случаи те умишлено са нанесли телесна повреда, вследствие от която се стига до безплодие. По време на процеса нито един от обвиняемите не осъзнава неправомерността на своите действия. В своя защита тримата заявяват единствено, че са действали „по заповед на Фюрера“.

В крайна сметка съдебното преследване е отложено, а по-късно и прекратено. Тримата обвиняеми без проблеми си намират място в германското следвоенно общество, а само няколко години по-късно един от тях дори е избран за председател на Лекарската камара в провинция Саар. Жертвите им до края на живота си страдат от усещането, че са „нежелано срамно петно“. „Младост аз нямах, а в резултат от операцията нямах и никакво бъдеще“, казва вече покойният Йозеф Кайзер.

*****

Вижте и това видео: